И кой казва това?! Явно хора, които не само се вземат на сериозно, но и смятат, че имат право да казват на другите какво да мислят и правят. А това означава, че става дума за силните на деня, тези, които са направили успешен преход при разпределението на собствеността, парите, властта или пък за техните протежета, които се стремят да се докажат като верни кучета, които правят необходимото, за да могат първите да запазят спечеленото положение. С тази идея се стремят да обезсърчават и отказват хората да проявяват гражданска активност, чрез която могат да оспорват и поставят под съмнение влиянието и властта на управляващите, бизнеса, елитите. Тя също така цели да се убива енергията, волята, смелостта, стремежите на гражданите да се виждат и самоопределят като фактор в обществения живот, от който зависи управлението на обществото и по този начин да се утвърждават като коректив на политиците и властимащите. С нея се прокарва и дух на безизходица и примирение с условията и средата, които едва ли не са предопределена даденост, която не може да зависи от желанията за по-добър живот на хората. А това от своя страна пък би трябвало да прави хората по-лесни за управление, контрол, манипулиране. Ако следваме тази идея ние се предполага да угаждаме на самолюбието и цинизма на успелите по време на прехода към капитализъм, който в съзнанието на народа обаче е престъпен преход, защото не само е извършен в негова вреда, но и е извършен от хора, които не искат и не могат да се легитимират пред него.
Защо е важно да се вземаме на сериозно? Защото е очевидно, че у нас досега е успяла да се наложи някаква просташка, цинична, несправедлива форма на свободата и демокрацията, от която са доволни само шепа хора и промените са се извършили против интересите на огромното мнозинство. За да може обществото да се устреми към промени в интерес на мнозинството е необходимо да се развият граждански енергия, смелост, предприемчивост, които да помагат на хората да развиват съзнанието и волята да възприемат обществения живот, като нещо, което зависи от тях самите и съответно да ги мотивира да защитават правата и свободите си. Нужно е да се вземаме на сериозно, защото коренните промени в интерес на гражданите тепърва предстои да се измислят, решават, осъществяват, а това няма как да става реалност ако хората не се включват активно да участват и допринасят за тези промени. Защото се вижда, че хората със собственост, пари, власт бързо се отказват от промените, тъй като техния живот вече е уреден и те искат чрез всички начини и средства да съхраняват състоянието на нещата, което им осигурява такъв живот. Не само това, но те до такава степен пренебрегват интересите на мнозинството, че разбират обсъждането на промените, като неразделна част от демагогията в общественото пространство, с която се стремят само да хвърлят прах в очите на хората и да ги заблуждават, че те се интересуват и вълнуват от техните интереси и добро, като разиграват за тази цел някакъв посредствен театър. А това само по себе си е израз на неприязън и презрение към народа, от които няма как да се родят нито воля за промяна, нито измисляне и осъществяване на промяната на дело. Всъщност не случайно се казва, че властта корумпира, защото когато имат властта, много по-лесно за хората е да се стремят да я използват според своите разбирания и цели, отколкото да я съобразяват и приспособяват към нуждите на цялото общество. Общото добро обаче е сложно, защото е нещо, което не само не е даденост, но и е нужно непрекъснато да се извлича по смисъл, същност, съдържание от общуването с народа, защото е функция на неговите разбирания, воля, интереси, които също са постоянно променящи се величини. И самият факт, че в социалното пространство се стремят да ни насърчават да не се вземаме на сериозно и с нищо не се вижда да отварят диалога за активно участие на хората, показва, че не само не искат да се приобщят към волята за промяна на народа, но и всячески се опитват да го отклоняват и манипулират в друга посока. И даже да не се интересуваме от обществения живот и да се стремим само към лични промени и цели ние пак се нуждаем от това да се вземаме на сериозно, защото от него зависи да намираме вътрешни сили да се мотивираме, вживяваме и да мечтаем, за да можем да развиваме енергията, волята, устрема за осъществяването на желанията ни. От това също така зависи развиването на свободомислието, проникновението, смелостта, изобретателността, решителността, които са неразделна част от процесите на измисляне и постигане на промяната в личен план. Така обаче, макар и да не си даваме сметка, ние ще полагаме основата да развиваме заедно знанията, уменията, силите, смелостта да общуваме и водим отношения по нов начин, основата, от която се нуждаем, за да се организираме за новия по-добър живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар