Какво е политиката? Организацията и управлението на обществото в името на неговото добро. В условията на свобода и демокрация тя всъщност е диалог, защото организацията и управлението се осъществяват чрез диалог и общественото добро се разисква и решава чрез диалог, тъй като има много различни и даже противоположни интереси, които трябва да бъдат уравновесявани и удовлетворявани. Доброто е толкова непостоянна величина, че ако не се разисква и не се решава взаимно, може да се стигне до положението не само да не се разбира, но и да се решава по волята на една личност или на шепа хора. И ако имаме ясни критерии и примери за сравнение, които да ни показват, че живеем много по-бедно и лошо от народите, в чиято общност се намираме, тогава хората са склонни да проявяват нетърпение и да искат добрия живот сега и изцяло. При това положение политиката на полицейски акции изглежда може да върши някаква работа, защото хората спечелили властта, макар и до вчера сами да са заявявали, че не разбират от политика, днес да могат да се самопоставят в ролята на добрите, да смятат, че лошите са тези, които те посочват или определят, а доброто е всичко, което те казват или защитават. Така по естествен начин отпада необходимостта да се обсъжда, проверява и решава доброто заедно, защото не е нужно да се губи време в празни приказки и говорилня. Добрите и лошите са ясни, добрите мобилизират сили, побеждават лошите и след това ни казват какво е доброто, за да можем да следваме и да се радваме на добрия живот. Разбира се ако е възможно, това би трябвало да продължи по-дълго, няколко десетилетия, например 30 години, защото кой не би искал да се радва непрекъснато на доброто, вместо да оставим лошите да си разиграват коня. Само дето този сценарий вече сме го живели в близката история по време на десетилетия и не само не доведе до добър живот, но и провали България и не остави никой, който да се чувства отговорен за провала й. Оказва се, че е дошло времето и за нас да започнем да откриваме някои истини, които другите народи знаят вече от доста отдавна. Като например, че „Колкото повече се променят, нещата все си остават същите” и така колкото повече се вричаме, че сме носители на новото и на промените, толкова повече носим и съхраняваме в себе си грешките и недостатъците на миналото и не само не постигаме промените, но и се явяваме сами носители на проблемите и на безизходицата на собствения си живот. И тъй като човек най-трудно от всичко признава грешките в мисленето си, рискуваме още дълго да не признаваме грешното си мислене и така да не можем да се поправяме, а да повтаряме по-скоро грешките от близкото и далечното минало. В политиката не е важно кой е излязъл най-голям хитрец и е бил на изборите, за да спечели властта, а с какво и как можем да използваме тази власт, за да допринасяме за десетилетните усилия на нацията да се стреми към по-добър живот.
Всъщност се нуждаем от коренно различно и ново мислене, което да ни помага да престанем да отричаме грешките, недостатъците, незнанието си и да развием воля да се образоваме в името на промените. По всичко личи, че ни трябва малко от мисленето на Сократ – да започнем да знаем, че не знаем – и това да започва от новите политици, които идват на власт със съзнанието, че не знаят и не разбират, но бързо след това забравят и се хвърлят да упражняват радостите, изгодите и страстите на властта. И колкото и да сме добри в заповедите, не може да се каже, че имаме традиции, знания, умения в политиката на свободата и демокрацията. А в нейните условия човек е нужно да може не само да се чувства свободен, но и да мисли, общува, проверява, решава, защитава свободно интересите и волята си, което няма как да става по друг начин освен чрез отворен и свободен диалог. Както отделния индивид, така и цяла една нация нямат друг избор освен да измислят и постигат сами свободата и добрия си живот. Това означава, че всичко тепърва предстои да измислим и постигнем, а това не става по силата на заповеди, поръчки или упорито налагане на властта. Точно обратното, нужна е свобода и отворен диалог, за да могат хората да участват активно в обществените процеси и не само да допринасят в тях, но и да получават нужната помощ и признание за усилията и работата си, за идеите, обясненията, решенията. И тогава сигурно ще ни стане малко по-ясно защо последните могат да станат първи, защото измислянето в условия на свобода е нещо неуловимо и непредсказуемо и само правото на участие и принос в обществените процеси дава възможност на хората да проверят на какво са способни и да се включат в приноса към едно толкова сложно понятие като общественото добро. Сигурно не е без значение да се учим да правим разликата между това да се борим с ясно и очевидно зло, от една страна и създаването и постигането на общественото добро, така че всички или поне голямото мнозинство да се чувстват удовлетворени от него, от друга. При първото заповедите могат и да имат стойност, но при второто няма как да се мине без свободен и отворен диалог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар