Това е идеята на сбърканата причинно следствена връзка, защото по някаква абсурдна логика настоящето не се разглежда като последица от миналото, а се представя като причинено от волята за по-добро бъдеще. Явно идеята служи добре на демагогията, която защитава това минало, защото е много по-удобно да намериш начин да избягаш от отговорност за наследството, което оставяш на настоящите и бъдещите поколения, отколкото да приемеш отговорността и да си понесеш последиците. У нас доста голям процент от населението беше дълбоко замесено в практиките на социализма, като една от най-характерните черти наследени от това време е безотговорността за обществените дела и резултатите от тях. Никой от демагозите на доброто старо време не се наема обаче да обсъжда защо социалната система съществувала десетилетия провали България и се самоунищожи. А пък хората, които са я защитавали и отстоявали изведнъж се превърнаха или в нейни жертви или в нейни неподозирани критици. Голямо наследство от този период са липсата на чувство за общност, за общо добро, както и покварената етика и грешното мислене по отношение на обществените дела. И това се доказва от последните 20 години, защото 2-3 поколения, които отговарят за парите и властта през този период са възпитани, образовани и изградени като личности по това време и волю неволю носят в себе си лошото наследство, което България получава от него. Когато обаче се представи цяла система от идеи и обяснения, които да представят волята за свобода и демокрация като причина за лошия и беден живот днес, тогава няма нужда да се носи отговорност за наследството получено от миналото, защото самата идея внушава, че лошото не идва от миналото.
Всъщност ако може въобще да свържем свободата и демокрацията с нашето настояще, би трябвало да кажем, че те са система от разбирания и решения на обществените проблеми, за която и обществото и отделния човек би трябвало да бъдат образовани, а ние не сме и не искаме да си го признаем. И може да се каже, че най-малко от всички са образовани за отговорностите си тези, които носят най-голяма отговорност, политиците. Затова макар и да сме възприели формално свободата и демокрацията като идейна основа на държавното ни устройство, ние се оказва, че сме ги взели наготово, но не сме ги осмислили и научили достатъчно като нация, за да можем да ги използваме за постигането на общото добро. Точно тук голяма пречка се явява липсата на самокритичност, която е първа необходимост при стремежа към коренни промени в държавата, защото ни помага да съзнаваме грешките, недостатъците, проблемите като функция от нашата собствена дейност, а точно това е съзнанието, което помага за поемането на отговорност. Но тъй като става дума за процес на качествени промени, които е нужно да се извършат отвътре на обществото, той няма как да се осъществи преди да постигнем зрялост, като развием самокритичността, а оттам вече и да постигаме всички степени на свободна воля и лична отговорност, които обхващат обществения живот и помагат да измисляме, организираме и постигаме промените към добро. Така че е по-коректно да се каже – Ето какво е състоянието на свободата и демокрацията у нас днес, защото не знаем, не можем и не постигаме желаните резултати в техните условия. Именно това изисква развиването на сили и воля да започнем заедно да се образоваме за свободата и демокрацията и да се учим да измисляме и постигаме тепърва това, за което успяваме да се съгласяваме и договорираме, че е общото добро за нас. Образоването на един човек е труден и непредсказуем процес, а образоването на цялото общество е още по-труден и непредсказуем процес. Дали сме готови за това е друг проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар