Още от времето на древните гърци съществува изречението – Ако ти пръв не намериш недостатъците у жена ти, тя ще ги намери у тебе. И независимо дали ще го приемем с усмивка или не, в тази идея се застъпва разбирането, че внушаването на чувство за вина у другия е добър начин да се стремим да го контролираме и манипулираме. Ако пренесем тази идея на нивото на обществените отношения, можем да приемем, че взаимното внушаване на вина става основа за надхитряването и борбата за власт в общественото пространство. Театъра, който се разиграва цели да насърчава и увеличава чувството на гняв у народа породено от понасяната от него несправедливост, за да може след това неговата енергия да бъде експлоатирана за лични и групови интереси.
Целта на политиката е организацията и управлението на обществото в името на неговото добро и за това отговаря изпълнителната власт. От друга страна, виненето и съденето на лошото и несправедливостта е отредено като отговорност на съдебната власт. За да може да се постигат добри резултати в работата на властите, от една страна, е нужно те да си сътрудничат, а от друга, взаимно да се контролират и уравновесяват. Когато обаче непрекъснато се насажда идеята, че има вина, но няма виновни, в обществото се създава дух на повсеместно съдене на всички от всички за всичко и се стига до възпроизвеждане на грешното мислене и лошите навици от близкото минало, когато подобен дух се насаждаше въз основа на съществуващата абсолютна власт. Този дух може и да е добър, за да се нажежават страстите с цел да се манипулира и контролира обществото в името на постигането и увеличаването на властта, но когато става основа за мисленето и поведението на изпълнителната власт и в начина, по който се води политика, а също така и в отношението й към съдебната власт, тогава се стига до изцяло погрешно мислене и поведение. Това не само не помага на по-добрата работа на обществото, но и допринася за задълбочаване на играта на взаимно надхитряване и обвинения, което влошава и задълбочава още повече лошите резултати в общуването, отношенията, делата. Хората с по-голяма власт вярват, че са по-големи хитреци и че това ще им помогне да увеличат властта си и да спечелят играта, нещо, което не се потвърждава от последните 65 години. По-скоро се потвърждава липсата на чувство за обществено добро, както и пълното недоверие и съмнението на народа към неговите водачи и политици, което говори за незнание и неумение да се упражнява властта в името на общите интереси.
Виненето и съденето в общественото пространство не е случайно и е насочено за спечелване на доверието и подкрепата на народа, защото от неговата воля в голяма степен произтичат властта и силата на личностите и партиите. Но когато народът отвръща с недоверие и съмнение, тогава и той става обект на обвинения и осъдителност, както може да се каже, че се прави у нас, разбира се не открито, а по-скоро демагогски и лицемерно, защото, изглежда днес повече от всякога в историята, тежестта на народната воля е най-голяма и се вижда най-добре в непрекъснатата смяна на управляващите партии и коалиции.
Всъщност взаимните обвинения показват невежеството на властите у нас, защото изпълнителната власт вини не когото трябва, а съдебната власт не може да осъди, когото трябва. И вместо да се нагнетява дух на взаимно винене и съдене, което води само до увеличаване на враждата, злобата, омразата, противопоставянето, би трябвало да търси път за стремеж към промяна от страна на всички. Изглежда обаче не достигат самосъзнание и самокритичност, за да могат да виждат хората, че грешката не е само в другите, но и в самите тях и ако тя се шири повсеместно, изходът не е да се насажда дух на взаимно винене на всички за всичко, а да се дава пример за измислянето и постигането на коренните промени.
„ Защо ходиш така на криво?” – попитала майката на рака. „Много по-добре е да ходиш направо.” А малкият рак отвърнал – „Вярно е майко, но защо не ми покажеш как?!”
Поуката от баснята на Езоп е, че личният пример е много по-убедителен от упреците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар