сряда, 22 януари 2020 г.

Ако енергията идва от словото, проникновението идва от мисълта.

Мълчанието е злато, защото мълчанието е мъдростта на глупака.

Едно е да насърчаваш, вдъхновяваш и помагаш на един човек, а съвсем друго е да го ръчкаш, притискаш и манипулираш, за да му стъпиш на врата.

Пътят към ада е осеян с добри намерения и затова е нужно седем пъти да мерим, един път да режем.

Преди да поискате да оплювате и очерняте народа е добре да знаете, че и вие сте неразделна част от него. :)

Когато теорията и практиката на социализма са довели до провал на държавата, тогава не търсим доброто, получено в наследство от нея, а лошото, защото то е в основата на провала на държавата и трябва да се освобождаваме от него, за да не го повтаряме в бъдеще и да продължаваме да се проваляме отново и сами.

Не е разбрал напълно същността и смисъла на свободата и свободомислието този, който не е изпитал върху гърба си тежестта на самокритичността и не е извлякъл ползата от нея.

Ако не умеем да противарим на самите себе си, тогава няма да можем да виждаме и разбираме истината за себе си и да поправяме грешките си и да се променяме към добро.

Ако не можем да противоречим свободно на другите, няма да можем да стигнем до разбирането и достойнствата на мисленето да противоречим на самите себе си.

Когато насъскват и надъхват хората с враждата, злобата, омразата, гнева, страха, тогава обикновено се опитват да използват волята и енергията им за промяна за свои лични и групови интереси.

Ако енергията идва от словото, проникновението идва от мисълта.

Когато миналото ни е провалило, тогава търсим лошото в него, което е причинило провала, за да можем на негова основа да измисляме доброто, което да осъществяваме в бъдеще, на основата на решенията и промените.

Промените могат да бъдат както към добро, така и към лошо, така че ако нямаме критериите и стандартите, чрез които да преценяваме идеите и решенията към промяната, тогава няма да знаем към какво точно ин води волята ни за промяна.

неделя, 5 януари 2020 г.

Идеали и съкровенни цели

От време на време в общественото пространство се лансира идеята колко е важно да намерим някаква национална цел или идеал, които да ни обединяват. Това, което остава скрито от дискусиите е, че самия дух на разбирателство, съгласие, единство е резултат от знания и умения, които се развиват дълго и мъчително в това пространство. А когато цари по-скоро дух на взаимно отричане, винене, съдене и заклеймяване, тогава никакви идеи не могат да ни обединят, докато не си обясним и не разберем в какво се състоят знанията и уменията да постигаме разбирателство, съгласие и единство и с какво и как можем да осъществяваме обществената промяна в тяхна посока. Именно тези знания и умения е нужно да станат тази "голяма цел", за да можем да се образоваме за тях и на тяхна основа да развиваме всички останали национални цели, идеи, промени.
Друго нещо, за което не си даваме сметка е, че с влизането в НАТО и ЕС ние преписахме над 160000 страници от норми, стандарти, принципи, правила, които се постарахме да хармонизираме с нашето законодателство и така на практика, макар и формално, приехме, че новите идеали и съкровени ценности за нас са свободата, демокрацията, капитализма, правовата държава, гражданското общество. В случая се нуждаем да осмислим и разберем, че преписването на норми и стандарти наготово не означава, че ние сме ги осмислили, обяснили и разбрали така, че сме постигнали съгласие и договориране за смисъла, съдържанието, същността, които тези норми и стандарти носят в себе си, за да можем да ги доведем до състоянието на Обществено Съзнание (разказ, дискурс, реторика), което да ни помага да се организираме, обединяваме и следваме промените и прехода вече по същност, заедно като общество. Защото има голяма разлика между това да сме приели формално норми и стандарти, които обаче произтичат от общество, което беше коренно противоположно на това, в което ние живяхме, възпитавахме се и се учехме да мислим, общуваме, действаме, от една страна и да се образоваме по смисъл и същност за новото общество на свободата, демокрацията и капитализма, така че да знаем и можем да ги разбираме и използваме в стремежа към обществените интереси и добро, от друга страна. А когато сведем Общественото Съзнание до прости, ясни и разбираеми здрав разум и общоприета мъдрост, така че лесно да постигаме съгласие и договориране, ще е нужно да се научим и да свеждаме тези големи цели и идеали до прости и ясни решения, планове и проекти, които да можем лесно да реализираме на дело.  Така че е нужно да развием самокритичността, която да ни помага да разбираме, че вече имаме големите цели и идеали и сега е нужно да извървим пътя от общото към конкретното и да развием положителната система от идеи, обяснения, решения, които да ни помагат да постигаме съгласие и договориране по конкретните планове и проекти, които да ни водят към  постигане на желаните промени към добро на дело.

Самоизмама или самокритичност


Обществена самоизмама е да се живее с идеализиране на миналото, особено когато то е довело до пълния провал на обществото. И колкото повече хората се подвеждат в тази посока, толкова по-силно става чувството за безпътица и липса на перспектива за бъдещето. В този случай спасението не е в още повече самоизмама, а в самокритичността, която единствено може да ни помага да се освобождаваме от самоизмамата.

Откъде се раждат здравия разум и общоприетата мъдрост на една нация? От дългото съвместно съжителство в условията на свобода, свободомислие и демокрация, което да доведе до съгласие и единодействие и от това да се създават общите стандарти, обичаи, традиции, а впоследствие и законите, принципите и правилата, за които сме убедени, че са полезни и служат на обществените интереси и добро. Затова не трябва да се учудваме, че когато не ценим свободата и свободомислието, няма да сме способни да раждаме здрав разум и общоприета мъдрост, а оттам няма да имаме и основата за днешния и успешния съвместен живот. 

Не можем да се освобождаваме от обществената среда на рогачите и мижитурките чрез самоизмамата, че някога не е било така, защото освобождаването чрез промяната означава да можем да скъсваме из основи с лошото на момента, което обикновено е лошото наследство от миналото и да можем да измисляме и постигаме наново идеите и решенията на промяната.

С логиката можем да осмисляме смисъла, който придават другите, но не можем да създаваме свой собствен смисъл. Но ако не можем да придаваме сами смисъл на нещата, тогава не е сигурно, че ще можем да осмисляме успешно и смисъла, който придават другите, защото мисленето се нуждае от два полюса за съпоставка и сравнение, като първият е функция на смисъла, който придават другите, а вторият е функция на смисъла, който сме способни да придаваме ние самите. Така че освен от логиката се нуждаем и от проникновението, което да ни помага да търсим по-успешно смисъла на нещата от живота и света.

Истината и доброто

Истината не е добро сама по себе си, но само на нейна основа може да се постига доброто постоянно и последователно, защото това ще ни помага в максимална степен да избягваме да си пречим и вредим сами, когато мислим и действаме на основата на самоизмамата.

Истината е справедливата и достоверна равносметка за миналото, а доброто е волята ни за осъществяване на намеренията ни за промени и цели в бъдещето. Постоянният стремеж за осъществяване на връзката между двете се е превърнал в идеал на човечеството от древни времена.


невежеството срещу самокритичността

Опасно е да се убеждаваме, че проблемите ни са като тези на другите, защото тогава можем да се заблудим, че трябва да чакаме някой друг да дойде и да ни ги реши. Това, което се опитваме да се самоизлъжем в този случай е, че няма нужда да измисляме нищо ново и различно от това, което измислят другите и затова е достатъчно само да гледаме от тях и да се учим. В нашия случай, на посткомунистическо общество, голямата разлика със Запада е, че получаваме наследство от грешно мислене и лоши навици, от които е нужно първо да се научим да се освобождаваме, за да можем след това да се учим и измисляме с какво и как да се образоваме за свободата, демокрацията, капитализма, правовата държава, гражданското общество и да обсъждаме, да се съгласяваме и да договорираме идеите, обясненията, решенията, които да ни обединяват и водят напред като нация.

Няма как да ангажирате елита да участва в диалога за собственото си невежество, защото той смята, че невежеството е нещо, което не се отнася за него, а за другите. А щом елитът не се ангажира в диалога за невежеството, тогава няма как да развиваме знанията и уменията да се освобождаваме от невежеството като общество. Това състояние на отричане е болест, която се лекува само със самокритичност, но за нея е необходима  поне малка степен на проникновение на мисълта и търпимост към критиката, за да можем да допускаме, че грешките и недостатъците е съвсем възможно да важат и за нас самите.

Едно е да оплюем и очерним недъзите и недостатъците си, като обикновено смятаме, че те не се отнасят за нас самите, а съвсем друго е да развиваме критериите и стандартите за доброто, което да ни служи за пътеводна звезда в промените към по-добър живот.

Народ и елит

Ако нямаме философска мисъл, която да обяснява историята в полза на настоящето и бъдещето, тогава е много вероятно настоящето и бъдещето да стават жертва на несъгласието и неразбирателството по отношение на наследството, което получаваме от историята.

Когато социалната среда ни кара да не се вземаме на сериозно, тогава тя прави от нас палячовци и комедианти. В такава среда няма как да се раждат национални герои или положителни примери за подражание, защото тя създава и насърчава духа на присмиване и оплюване.

Елит, който бяга от отговорност, като обяснява проблемите на нацията чрез психологията на народа е елит, който обяснява грешно обществения живот и така създава предпоставки за неговия провал. И по-скоро важи правилото - "Какъвто елита, такъв и народа", а не правилото - "Какъвто народа, такъв и елита", защото елитът притежава властта и парите и чрез тях определя всичко в обществения живот. Затова когато елитът затвори нацията в грешното мислене и лошите навици и не може да отваря пътя към положителната промяна чрез полезните и важните идеи и решения, както и чрез личния си пример за самокритичност, тогава нацията се обрича на безизходица. Изходът от нея не е в продължаването на грешното мислене, а в скъсването с него, нещо, което поне засега не се вижда да съществува като въображение, проникновение и идейно мислене от страна на елита и съществува даже такава степен на неведение, че се предпочита мисленето, че промените и прехода са свършили, отколкото да проявяват смелост и предприемчивост и да се стремят да измислят идеите и обясненията за решенията и промените, които да ни водят напред. Но дори и да не можем да измисляме всичко това е достатъчно да проявяваме самокритичност и да си го признаваме, защото тогава можем просто да изберем да се образоваме заедно за подобренията на живота, които искаме и мечтаем.


Популизмът на хората срещу демокрацията на елитите?

Представителната демокрация и делегирането на власт от избирателите към политиците създава необходимостта обществения договор да се подновява непрекъснато. Освен това всяко поколение се образова само за себе си по отношение на обществените проблеми и въпроси и по тази причина има нужда от отворен обществен диалог, който единствено може да служи за арена, където личните идеи и обяснения се превръщат в обществено мислене и обяснения и така спомагат за този процес на гражданско образование в хода на развитие на обществения диалог. И тъй като елитите са хората с властта, която корумпира, а народът е все повече огромна маса, която трудно се обяснява и определя, това прави някак лесно арогантността на елитите да се насочва към винене на народа за проблемите, като това способства за освобождаването на елитите от отговорността, която носят за проблемите, които обаче не могат да решават. Това само увеличава презрението и разрива между народ и елит. И колкото и да можем да обобщаваме проблемите по тези въпроси, намирайки общото, все пак в един момент е нужно да търсим и различното и тогава ще стигнем до различни причини на Изток и на Запад, както и във всяка една страна поотделно. А радикалното демократично обяснение на популизма би било форма на бягство от отговорност на елитите, което е много типично за посткомунистическите общества и особено българското, защото тя е типично наследство от времето на комунизма, като поведение от страна на елитите.
Обща причина за разрива между народ и елити може да се каже, че е съвременната динамика на обществения живот породена от новите средства за комуникация, интернет и социални мрежи, на която съвременните елити не могат да отговорят с полезни идеи и обяснения, които да са убедителни за противоположните страни и съответно да служат за добра основа за подновяване на взаимното доверие в общественото пространство между социалните групи с противоположни интереси. Така че в условия на загуба на доверие и разпад в обществените отношения е нормално да се появяват нови хора и мислене, които да се стремят да се преборят за получаване на повече влияние и власт.
Отрицателните страни на този популизъм може да са много, но в същото време енергията от него може да се използва, за да се активизират и мобилизират силите в общественото пространство, които да отговорят на нуждите на времето и да предизвикат идеите и решенията на възникващите проблеми. Но не трябва да се подценява факта, че тези явления застрашават много повече посткомунистическите общества, които нямат традиции в свободата и демокрация и съответното подновяването на обществените диалог и договор, отколкото западните.