Носталгията като възхвала на тиранията

Няма как да прегърнем свободата, демокрацията и капитализма, докато живеем в среда, където все още царуват наследените идеи и обяснения, които възхваляват тиранията и отричат частната собственост. 

Търсенето на обяснения и решения в миналото, особено когато това минало е довело да провал и поквара на духа, означава не само липса на обединяващи начала за обществения живот, но и липса на елементарно самосъзнание за идеите и решенията довели да провала. Това създава условия за безизходица, от която може да ни изведе обединяващото начало към коренна промяна, освободена както от носталгията, така и от грешното мислене и поведение, независимо дали ги съзнаваме или не пречка. 

Основополагащи стандарти

При липсата на полезни критерии и стандарти в обществения живот е много по-лесно обществото да се подвежда и манипулира с тенденциозни въпроси и отговори, а оттам и да се подвежда в посока, в която няма как да се намират и постигат желаните резултати от съвместния живот.

Когато има разрив в отношенията между народа и елита, тогава в общественото пространство е най-вероятно да цари духа на взаимно недоверие и надхитряване, от който няма как да се ражда перспектива за бъдещето и основа за съвместните усилия и устрем на обществото към положителни промени.

Докато народа не бъде издигнат в обществените мислене и диалог до неоспоримата му роля на силата, съдника, господаря и съюзника, без който не може и на тази основа да се търси доверието и подкрепата му за създаването на полезни критерии и стандарти за съвместни мислене, поведение, общуване, отношения, дела, промени, успехи, дотогава съвместните усилия и стремежи ще отиват на вятъра и няма да можем да постигаме удовлетворителни резултати в обществения живот.

Ролята на самокритичността

Когато мисленето и поведението на индивида са сбъркани на него му е нужна самокритичност и самосъзнание, за да може да се поправя. На нивото на цялото общество сбърканото мислене и поведение се нуждае от способни и качествени елити, които да измислят, убеждават и водят останалите към промените. Елитите определят мисленето и поведението в общественото пространство и от техните проникновение и умение да дават положителен пример и да убеждават гражданите за полезните цели и промени зависи до каква степен ще могат да се обединяват общите сили и воля за постигане на желаното.

За обърканата и белязана от провала социална среда общото самосъзнание е почти невъзможно понятие, което налага нуждата от гения и енергията от страна на гениалните личности, за да може да се стига до обединяващо обществено съзнание и дела. За възникването на тези личности се нуждаем от критерии и стандарти за свобода, свободомислие и отворен обществен диалог.