31. 05.
1989
Днес, за пръв път в
живота си се чувствам подтиснат и се срамувам, че се наричам българин. След
проведената безцеремонна и антихуманна политика спрямо турското малцинство по
побългаряването му, сега се развива
цинична и безцеремонна кампания. Целта и е хвърляне прах в очите и залъгване на
световното обществено мнение. Направиха списъци без да питат никого дали иска
или не и обявиха за абсолютно задължително участието в митинг. Дори не си направиха труда да изяснят във връзка
с какво ще бъде провеждания митинг. Разнесоха списъците по хората да ги разпишат, те толкова много са
свикнали да превиват врат пред диктата, че най-смирено и овчедушно приеха
заповедта. От обезкръвените им души въобще не се е разсеяло тягостното чувство
на обреченост и безизходица. Като стадо добичета всички излязоха в уречения
час, за да се отправят към поредното си духовно заколение. Още няколко срамни
страници ще бъдат изписани в историята
на тази изстрадала страна.
Не знам
дали в цялото ни съществуване като народ е имало по-неспособни, безотговорни и
престъпни в делата си спрямо своя народ управници. Не вярвам да им прости нито
световното обществено мнение – живата съвест на човечеството, нито пък
историята с нейното безпристрастие и основаване върху критата и изопачавана
фактология на събитията.
Много
от хората се прикрепиха с подписите си към групата на митингари, но голяма част
от тях ще кривнат и избягат зад първия ъгъл, смятайки, че ще запазят по този
начин чиста съвестта си. Най-добра работа в случая, обаче, ще им свърши добре
възпитаната безотговорност, залинялото до крайност съзнание и унищожителния им
страх от безпощадната и жестока машина, конструирана по Сталински образец.
Даже
най-големия безбожник би казал: “ Бог да ни е на помощ”, защото друг няма да
чуе, нито да направи нещо срещу разлагащата социална безпътица, която цари
около нас.
