Тази идея се използва често в общественото пространство, когато едни хора искат да изтъкнат своята подготвеност в дадена област и да наблегнат неподготвеността на другите в нея. На пръв поглед тя даже би могла да събуди съмнението, че е основателна, защото през изминалите векове и хилядолетия човечеството е развило толкова много познанието, като количество и качество, че би могло да се допусне, че вече всичко е измислено и казано, само дето ние не го знаем. И наистина ако човек иска да бъде образован в дадена област, той би трябвало да мине курс на образование и съответно на практическа подготовка, за да може да разчита да развие знанията и уменията си в тази област. И ако допуснем, че той би могъл да научи всичко от теорията, не означава, че приложението на тази теория няма неизчерпаеми практически приложения, които предстои да се измислят и осъществяват на дело. Но ако изходим от общоприетата мъдрост още от Древността, че колкото повече се образова, толкова повече човек разбира до каква степен знанията са му непълни и всъщност знае и разбира сравнително малко, тогава ще разберем, че всъщност даже теоретичното познание съвсем не е изчерпано, не е изследвано, обяснено и разбрано. Така при наличието на добра воля всеки един би могъл да изследва непознатото и съответно да допринася за развитието на новите идеи и обяснения във всяка една област. Като добавим към това и съвременните изследвания на международни екипи от учени занимаващи се с човешката реч, които са довели до извода, че 85% от човешката реч не се повтаря, може спокойно да приемем, че съзнанието ни си е изработило механизъм за изразяване и говор, така че по естествен път да развива свободомислието, а оттам и познанието. Всичко това е достатъчно да събуди съмнението, че не само не всичко е измислено и казано, но и че подобно твърдение крие в себе си някаква форма на грешно мислене, която ни подвежда в погрешна посока. На какво би могло да се дължи това?
Явно хората, които твърдят, че всичко вече е измислено и казано, имат самочувствието да са подготвени и образовани в дадена област и чрез това твърдение се стремят да се самопоставят в ролята на авторитети, които да могат да казват какво да се мисли и прави в обсъжданите дела. И ако го направят достатъчно бързо и ловко, те биха могли да постигнат влияние и власт над хората и процесите, в които участват и така да са в състояние да се облагодетелстват лично в максимална степен. Този процес може даже да се нарече затапване на събеседниците, с което им се показва и доказва, че не знаят и не могат, а оттам и им се предопределя ролята на хора, които биха могли само да следват и изпълняват. Всъщност в нашите условия на незнание и неумение на свободата и демокрацията като обществена система на организация и управление, формалното усъвършенстване на играта на манипулиране и затапване е добър критерий за оценка и разпознаване на самоцелната воля за власт. И тъй като у нас все още цари разбирането, че битието определя всичко останало, тогава овладяването на битието чрез овладяването на властта и парите е начин да се мисли и постига пълен контрол над обществото и така то да се води и направлява в желаната от силните на деня посока. Така идеи като тази са много удобни за събуждане и внушаване на неувереност и невежество, което прави хората по-лесни за манипулиране и даже насилване. Чрез тях не само не се отваря общественото пространство за новите хора и мислене на промяната, от която така болезнено се нуждаем, но и се затваря по този начин и се пречи пряко на възможността да раждаме и развиваме промяната, като по-скоро се обръщаме и връщаме назад към стари и грешни мислене и практики, които вече са ни проваляли в миналото като общество. Проблемът е, че когато се намираме в състояние като настоящото, когато сме недоволни и отчаяни от начина си на живот, тогава се нуждаем от нови идеи и обяснения, които да създават основата за перспектива в живота ни и да помагат за съгласието и единството в обществото, за да може то да бъде организирано и водено към осъществяването на нови решения и цели. Но това би могло да става, само когато се отваря диалога и се развива свободомислието, като и двете се издигат на коренно по-високо ниво, за да може индивидуалния гений на отделните личности да се превръща в източник за захранване на обществените процеси, които развиват обществените интереси и добро. За съжаление обаче хитроумни идеи като горната определено се оказват пречка за това, защото по-скоро затварят диалога и отричат и блокират развитието на свободомислието и по този начин се превръщат в удобно средство за запазване на самоцелната власт на силните и властимащите на деня. А ако отидем малко по-далеч в разсъжденията си ще видим, че тя се оказва и добра основа за поддържане на духа на неетичност и нетолерантност към различното и критичното спрямо нас мислене, което отнема възможността за развитието на каквото и да е качествено мислене в общественото пространство, а оттам и за развитието на мисленето и поведението на промяната.
