Цинизма, простащината и властта

Явно при смяната са социалната система първо се развиват цинизма и простащината, необходими за вземането на властта на всяка цена и с всички средства, а чак след това, доста време след това се започва да се мисли за отваряне на диалога за идеите и обясненията на демагогията, с които политиците се учат да се усъвършенстват да задържат властта чрез доброволната подкрепа на хората. По всичко изглежда, че и водачите и водените трябва да се преситят от простащината и цинизма, за да започнат постепенно да развиват обща воля за по-дълбоки смисъл и стойност на съвместния си обществен живот. Явно с враждата и омразата по-лесно се настройват и печелят гражданите да ни съпътстват за завземането на властта, но с простащината и цинизма не може да се задържа за дълго вече спечелената власт. Нищо чудно в демагогията да има и нещо положително, когато се намираме в процес на дълбоки обществени промени!

Защо на българина се внушава, че е хитрец?

Българинът не е хитрец, но десетилетия наред му се внушава, че е такъв, защото 1) беше удобно на извратената власт на комунизма, за да оправдава така некадърността на системата, 2) сега е удобно на хората на властта при посткомунизма, защото те са създания на комунизма и са възпитани и образовани в грешното мислене и поведение на тази система, 3) зад това крият волята си за самоцелна власт, 4) така крият собствените тарикатщини в името на властта и парите, 5) това е логиката за "прехвърляне на вината от болната на здравата глава", 6) това може да е само идея на социалната демагогия, която се стреми да избяга от отговорността за властта, 7) на тази основа може само да се оправдава провала, 8) това е логиката на "крадеца, който вика дръжте крадеца", 9)така бившите комунисти станаха дясна партия само и само да вземат властта, което отговаря на волята за власт на всяка цена и с всички средства на комунистите, 10) това е идея родена от циничната простащина и арогантност към обществения живот, която възпита комунизма, 11) нямаме философска мисъл, която да защитава народа, 12) властта е в ръцете на софийските и селските тарикати.

Носталгията като възхвала на тиранията

Няма как да прегърнем свободата, демокрацията и капитализма, докато живеем в среда, където все още царуват наследените идеи и обяснения, които възхваляват тиранията и отричат частната собственост. 

Търсенето на обяснения и решения в миналото, особено когато това минало е довело да провал и поквара на духа, означава не само липса на обединяващи начала за обществения живот, но и липса на елементарно самосъзнание за идеите и решенията довели да провала. Това създава условия за безизходица, от която може да ни изведе обединяващото начало към коренна промяна, освободена както от носталгията, така и от грешното мислене и поведение, независимо дали ги съзнаваме или не пречка. 

Основополагащи стандарти

При липсата на полезни критерии и стандарти в обществения живот е много по-лесно обществото да се подвежда и манипулира с тенденциозни въпроси и отговори, а оттам и да се подвежда в посока, в която няма как да се намират и постигат желаните резултати от съвместния живот.

Когато има разрив в отношенията между народа и елита, тогава в общественото пространство е най-вероятно да цари духа на взаимно недоверие и надхитряване, от който няма как да се ражда перспектива за бъдещето и основа за съвместните усилия и устрем на обществото към положителни промени.

Докато народа не бъде издигнат в обществените мислене и диалог до неоспоримата му роля на силата, съдника, господаря и съюзника, без който не може и на тази основа да се търси доверието и подкрепата му за създаването на полезни критерии и стандарти за съвместни мислене, поведение, общуване, отношения, дела, промени, успехи, дотогава съвместните усилия и стремежи ще отиват на вятъра и няма да можем да постигаме удовлетворителни резултати в обществения живот.

Ролята на самокритичността

Когато мисленето и поведението на индивида са сбъркани на него му е нужна самокритичност и самосъзнание, за да може да се поправя. На нивото на цялото общество сбърканото мислене и поведение се нуждае от способни и качествени елити, които да измислят, убеждават и водят останалите към промените. Елитите определят мисленето и поведението в общественото пространство и от техните проникновение и умение да дават положителен пример и да убеждават гражданите за полезните цели и промени зависи до каква степен ще могат да се обединяват общите сили и воля за постигане на желаното.

За обърканата и белязана от провала социална среда общото самосъзнание е почти невъзможно понятие, което налага нуждата от гения и енергията от страна на гениалните личности, за да може да се стига до обединяващо обществено съзнание и дела. За възникването на тези личности се нуждаем от критерии и стандарти за свобода, свободомислие и отворен обществен диалог.

Признаците на самоцелната власт

1) Властта се смята за абсолютното средство
2) Чувството, че от нея произтича всичко
3) Властта не се мисли като нещо, което е нужно да се договорира, а като нещо, което трябва да се намери начин да се вземе на всяка цена
4) Смята се, че хората с властта имат право на всичко
5) Липсата на отговорност за властта
6) Разбирането, че властта дава правото за винене и съдене
7) Виненето на хората с цел укрепване на властта
8) Теорията за народопсихологията, чрез която се прехвърля отговорност и вина от властимащите към народа
9) Обграждането с хора, които "да обират пешкира", тоест да служат за бягство от отговорност на водачите и удобно хвърляне на прах в очите на обществеността
10) Раболепието пред хората с по-голямата власт
11) Издевателството над хората с по-малка или никаква власт
12) Служба на идеологиите, а не на хората
13) Безочие до абсурдност, когато се търсят обяснения от властта
14) Простотията и простащината при упражняването на властта
15) Неразбирането на ползата от идейното мислене за упражняването на властта
16) Грешната идея, че "Битието определя съзнанието"
17) Непоносимост към критичното мислене и липса на самокритичност

Народопсихологията

Народопсихологията е идея на елита, който създава удобна за себе си проекция на обществения живот, в който недостатъците на нацията се прехвърлят на гърба на народа, като критичното отношение към него подхранва самоизмамата, че елитът е прогледнал в грешките и недостатъците и е установил отговорните за тях, но ни най-малко не вижда собствената си отговорност за това. Удобно, но надали има нещо общо с истината или поне с нейното критично или по-скоро самокритично търсене!

Края на прехода

Когато обществото е лишено от самокритичност, тогава животът е функция на самоизмамата. При това положение ако се каже, че преходът или промените са свършили, означава че се опитваме да се самоизлъжем и да повярваме, че промяната не е принцип на обществения живот и че този принцип не важи за живота около нас. Ще бъде поредната заблуда за обществения живот, която обаче няма да носи нищо положително за неговото подобряване.

Самоизмамата

Отвъд определено количество грешни или погрешно осмислени идеи в общественото пространство, общественото мислене и поведение могат да се окачествят като подвластни на самоизмамата, от която произтичат общуване и отношения, които пречат на успешните организация и управление на обществото. В такъв случай е нужна промяната от самоизмама към самокритичност, на която да се основава принципната коренна промяна в мисленето и поведението. Това е дълбока промяна, равносилна на стремежа за подлагане всичко на съмнение и проверка още от епохата на началото на Модерната философия.

Самоцелната власт

Не би трябвало само да се отрича самоцелната власт ако няма критерии и стандарти за нея и за властта като цяло, защото това само по себе си прави властта самоцелна, като блокираме процесите, в които се създават критериите и стандартите. Без тях властта не се разбира, като средство към общественото добро, а се търси за самата власт и за привилегиите, които тя дава. Това важи с още по-голяма сила при преход от социална система, която се основава на абсолютната власт към свободно и демократично общество.

Съзнанието определя битието

Докато разбираме политиката като игра на надхитряване е нормално изборите да бъдат печелени от най-големите тарикати. При това положение обществения живот ще продължава да се развива като такава игра и резултатите от нея няма как да бъдат като тези в развитите държави, където политиката е най-трудната, сериозна и сложна работа на Земята. Явно ще трябва да променим първо разбиранията си за политиката, за да може след това да започнат да се променят и хората, които печелят изборите и носят отговорност за нея в България, което от своя страна ще започне да променя и резултатите от политиката у нас.

Една от формите на простащината е да се опитват да отнемат правото на хората да се вземат на сериозно.

Свободата не е състояние на духа, а способността да осъществяваме разбиранията си на дело или правото да избираме какво да се стремим да осъществяваме на дело. Ако ограничаваме свободата до състояние на духа, това означава да я ограничаваме само до бездействието.

Гражданските идеи, които ги няма

Няма как да се изгражда гражданска култура в общество, където се издигат всякакви мижитурки и рогачи по волята на един, двама или трима водачи, а отговорността и вината за неуредиците и проблемите се хвърля върху гърба на народа и неговата народопсихология.

Ако не можем да се удивляваме заедно на обществото, в което живеем, така че да създаваме смисъл и идеи, които да ни водят напред, тогава е нужно да се замислим дали като нация все още не се намираме на нивото на варварството, при което политическите и гражданските разбирания, от които се ръководим, се свеждат до волята за самоцелна власт на водачите и до нейното осъществяване на дело.

Когато едно общество десетилетия наред е било разделяно в името на централната власт, последната ще бъде по-скоро олицетворение на разединението, отколкото на обединението. За единството на една нация е нужна философия на свободата, която е подвластна на законите на свободомислието, гражданската смелост и общата воля за промяна, а не на демагогията, посветена на обезличаването на мнозинството в името на суетата и самовлюбеността на отделните лидери.

Гражданските самокритичност, самосъзнание и култура не идват, защото успяваме да се самозалъгваме, че сме като другите нации. Така можем само да ги убиваме в зародиш. Тях можем да се научим да ги създаваме и развиваме само когато започнем да ценим заедно свободата, свободомислието и демокрацията, така че да показваме на дело, че управлението на държавата зависи и от нас самите.

Ако живеем в свят, в който политиците и политиката убиват енергията, волята и свободомислието на хората, това означава, че живеем в общество, което убива гражданските мислене и поведение в зародиш.

Ако обществото отказва да развива самосъзнание за лошото наследство от миналото, което го е провалило, тогава то остава неспособно да се освобождава от това лошо наследство и то продължава да съществува под нови начини и средства и застрашава да продължава да ни проваля и занапред.

Не може да има гражданско общество ако не знаем какво означава да бъдем граждани и не проявяваме желание да се образоваме за това.