Няма как да се изгражда гражданска култура в общество,
където се издигат всякакви мижитурки и рогачи по волята на един, двама или
трима водачи, а отговорността и вината за неуредиците и проблемите се хвърля
върху гърба на народа и неговата народопсихология.
Ако не можем да се удивляваме заедно на обществото, в което
живеем, така че да създаваме смисъл и идеи, които да ни водят напред, тогава е
нужно да се замислим дали като нация все още не се намираме на нивото на
варварството, при което политическите и гражданските разбирания, от които се
ръководим, се свеждат до волята за самоцелна власт на водачите и до нейното
осъществяване на дело.
Когато едно общество десетилетия наред е било разделяно в
името на централната власт, последната ще бъде по-скоро олицетворение на
разединението, отколкото на обединението. За единството на една нация е нужна
философия на свободата, която е подвластна на законите на свободомислието, гражданската
смелост и общата воля за промяна, а не на демагогията, посветена на обезличаването
на мнозинството в името на суетата и самовлюбеността на отделните лидери.
Ако живеем в свят, в който политиците и политиката убиват енергията, волята и свободомислието на хората, това означава, че живеем в общество, което убива гражданските мислене и поведение в зародиш.
Ако обществото отказва да развива самосъзнание за лошото наследство от миналото, което го е провалило, тогава то остава неспособно да се освобождава от това лошо наследство и то продължава да съществува под нови начини и средства и застрашава да продължава да ни проваля и занапред.
Не може да има гражданско общество ако не знаем какво означава да бъдем граждани и не проявяваме желание да се образоваме за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар