Псевдоавторитетите умряха, да живеят рогачите и мижитурките! - това е България през последните 25 години.
Глупаво е да се хвалиш колко пъти си бил на изборите през последните години, когато през това време обществените отношения непрекъснато са деградирали и са стигнали до разрив и разпад, защото това означава, че ти носиш най-голямата отговорност за обществения живот и за това, което е ставало в него. Неслучайно Езоп е казал: "Който се хвали пред тези, които го познават, заслужено прави сам себе си за смях."
Идеите, обясненията, решенията, които убеждават хората и печелят доверието и подкрепата им са духовната енергия, която привежда обществото в действие, обединява го и го сплотява, като му помага да се устремява към промени, добри резултати, успехи. Тези идеи в България днес липсват, както липсват и хората, които разбират тяхната важност и роля и се стремят с всички сили и средства да ги раждат, развиват или признават в общественото пространство в името на общото благо. А без тях преходът няма как да стигне далече.
Ние сме общество без самосъзнание, защото то би трябвало да се ражда от отношенията между народа и елита, като резултат от съчетанието между качеството на свободомислието и способностите на отделните личности и като неразделна част от процесите на стремеж към единство и обща воля в името на общите интереси и добро. Но за съжаление между тях все повече съществува дух на взаимно недоверие, презрение, взаимно отричане. При това положение няма откъде да се ражда самокритичността, толкова нужна в общественото пространство, за да може на нейна основа да се ражда самосъзнанието и самопознанието ни като общество. А този процес е нужен и важен, защото от него зависи разпознаването и определянето на грешките, недостатъците, проблемите, както и съответно да развиваме общата воля за промяна, на чиято основа да измисляме поправките, решенията, начините, средствата, чрез които промените да стават реалност.
