Защо е полезно да се съмняваме, че сме общество, което мисли грешно?

Защото това е една идея, която би трябвало да измислим и предложим априори, след което да изминем нужния път от съмнения и проверки, за да се уверяваме дали отговаря на истината или не. Доста често например обичаме да се самозалъгваме, че изглеждаме като другите европейски народа от ЕС и че умеем да мислим не по-лошо от тях, но когато стигаме до равносметката от делата ние сме свидетели на резултати, които са много по-лоши от техните и затова би трябвало да се усъмняваме, че грешим в нещо. И тъй като според мен мисленето определя всичко останало, общуването, отношенията, делата, резултатите в обществения живот, тогава би било нормално да се усъмняваме, че има нещо грешно в самото ни мислене.
Например произвеждаме 5-10 пъти по-малък Брутен Вътрешен Продукт на глава от населението в сравнение с развитите страни в ЕС, което само по себе си е показател за качествено по-лошо мислене на общността ни като цяло. И според мен съвсем не е трудно да се установи дали мислим грешно или не, тъй като става дума за допускане на грешки в мислите, идеите, обясненията, които могат да се констатират по практичен път, а оттам и да се проверява и преценява допускаме ли грешки или не и ако го правим прекалено често и постоянно, тогава бихме могли да заключаваме и обобщаваме, че мислим грешно по принцип. Разбирам, че се опитвам да защитавам една прекалено трудна и доста неприемлива за нас като българи идея, но именно това се опитвам да правя. Именно затова от самото начало на темата съм разгледал вече десетки идеи и техните обяснения, които се ширят в българското обществено пространство и които за мен са противоположност на по-коректното мислене, за да не казвам по-правилното мислене. И когато казваме, че има грешно разбиране и интерпретиране, което се е превърнало в правило в общественото пространство, може да се приеме, че то е равносилно на грешно обществено мислене. А ако не можем да го подлагаме на съмнение и проверка, защото нямаме нито малък елит способен на това, нито социални механизми, които да са развити и да ни помагат да се поправяме в общество, тогава според мен си струва да изкажа идеята и да я развивам и защитавам дотогава, докато не само се видят признаци за промяна в положителна насока, но поне докато се видят начални признаци за самокритичност, която единствено може да ни помага да се поправяме и като индивиди и като общност. Всъщност имам набелязани и още десетки грешни идеи, които също са често срещани в общественото ни пространство, за да не кажа, че са направо доминиращи и взети заедно за мен би трябвало да водят поне до съмнението, че сме общество, което мисли грешно и което има нужда от самосъзнание за това, за да започнем да се поправяме или поне да проявяваме обща воля за промяна. И смятам да продължавам да развивам тези идеи, със съответните обяснения и доводи, защото е важно да се опомним и да намираме сили да се мобилизираме и организираме за коренната промяна, която тепърва ни предстои в посока на общественото мислене. И нима може да се обясняват по друг начин освен чрез грешно мислене уродливите политици и политика, на които сме свидетели, но които нямаме сили и въображение да променяме към нещо по-добро и нямаме чувството, че управлението зависи и от нас.
Така че тезата ми, че сме общество, което мисли грешно, се опитвам да защитавам с всички тези така наречени грешни идеи, просто защото са нещо конкретно и могат да се подложат на съмнение и проверка от всеки един, а оттам и да се обсъжда и преценява има ли някакво смислено основание в една такава теза или не. Всички излагани идеи и обяснения могат да се подлагат на преценка или да се съпоставят със съответните антитези и да се търси до каква степен може да са основание да се твърди, че сме общност, която мисли грешно. Да, според мен прекалено много са грешните идеи в българското обществено пространство, които подвеждат хората в грешна посока и водят до лошите резултати от съвместния ни живот. Точно това ме кара да заключавам, че това само по себе си е критерий за грешно мислене или казано по друг начин, имаме обществено мислене, което е толкова грешно, че според мен е належащо да намираме сили, способности, воля да се подлагаме на съмнение, проверка, преценка и да се опитваме да постигаме поправката и промяната му. Бих казал, че говоря за диалог, който е чисто философски и няма кой друг да го въведе в общественото пространство, но за съжаление не виждам духа и хората, които да се чувстват социално ангажирани, така че да се вживяват по този начин в обществените проблеми и да дават своя принос за генериране на философското проникновение, което единствено би могло да стане основа на една такава основна обществена промяна, като тази от която се нуждае болезнено България.

Хлябът и сиренето определят истината и свободата

Не е трудно да се досетим, че това е друг начин да се каже, че „битието определя съзнанието”, която е идея все още преобладаваща у нас, защото в периода на прехода старите елити запазиха малко или много доминиращото си положение, а с това и пренесоха наследството от социалното мислене и познание в настоящето. И тъй като нямаме развити самокритичност и самопознание, не само не сме се освободили от подобни идеи, но и сме ги възприели отново под формата на циничното мислене на съвременните политици, бизнесмени и даже интелектуалците. Вярно е, че когато хората, които мислят по този начин имат властта, парите, собствеността, звучи доста убедително и даже неизбежно да се съгласяваме, че те могат да определят мисленето и поведението на другите, но това е валидно само в случаите на нещата, които имат пряко отношение към личните им живот и интереси. Когато обаче става дума за обществените интереси и добро по-важно става да се договорират общи ценности, критерии, стандарти, които да помагат на съвместния живот и да създават основа за общуване, отношения, дела, които да създават дух на справедливост, тоест да създават условия и среда за защитата на правата и интересите на всички граждани, а не само на силните и властимащите. Такива основополагащи ценности са истината и свободата.
Ще се опитам да използвам ясен практически пример, за да онагледя грешността на идеята. Представете си, че ни отнемат свободата и ни вкарват в затвора. Какво ще ядем тогава? Пак хляб и сирене, но тези, които ни дадат нашите надзиратели. И ако те решат, че не сме заслужили нищо, нищо няма да ядем. Така че може спокойно да умрем от глад и няма да има как да се спасим, освен ако не избягаме или не си извоюваме свободата. Това означава, че първо трябва да сме свободни, за да можем да сеем, да произвеждаме сирене или да печелим пари, с които да си ги подсигурим. Същото важи и за истината. Ако попаднем например в непознатите за нас условия на Африканската пустиня или на северните студове и нямаме необходимите знания, тоест не знаем истината как да оцеляваме, тогава също ще сме застрашени да изгубим живота си.
Сигурно за много ще бъде изненада да разберат, че делфините не само не се оплакват от това, че не им достигат хляба, сиренето и парите, но използват само 6 минути на ден, за да се нахранят. А през останалото време предпочитат да се радват на живота в компанията едни на други. Така че си струва да се замислим на какви ненормални обществени условия на живот сме били подлагани досега, та сме доведени дотам да се жалваме непрекъснато, че не ни достигат хляба, сиренето и парите.
Мисля че е ясно, че всичко в нашия живот се определя от мисълта и нейните достижения. От къщите, колите, компютрите, до законите, критериите, нормите, стандартите, правилата, организацията и управлението, са измислени от хората и се използват в делата и отношенията. Даже в най-простите неща човек постига по-добри резултати ако първо мисли, а после действа. В това отношение в българските народни пословици и поговорки има много повече мъдрост отколкото в наследството получено от близкото минало. Една такава пословица е - “Лошав ум две бели, на другиго и на себе си” – от сборника с народни пословици на Петко Р. Славейков. А двата най-големи идеала на човешката мисъл са истината и свободата и цялата история на общественото познание показва, че точно те са основните ценности и стандарти, които са вградени в теорията и практиката на съвременното свободно и демократично общество и помагат за постигането на по-добър начин на живот. Проблем за нас се оказва, че по-скоро бързаме да ги отричаме, може би от страх,че нито имаме полезни разбирания възприети досега, нито сме способни да договорираме нови и така не можем да развиваме на национално ниво идеите, обясненията, решенията, които да ни помагат да се стремим и постигаме промените към по-добър живот.
Поддържането на заблудата, че битието определя съзнанието, има съвсем просто обяснение. Внушавайки на хората, че нещата в живота са предрешени, като това им се казва и насажда чрез езика на силата и на самоцелната власт, те получават чувството на обреченост и бързо се отказват от съпротива. Какъв по-добър начин от този да се поддържат реда и спокойствието в страната и да се манипулира обществото към добруване?! Всъщност така се мислеше преди, но така продължава да се мисли и сега, като просто се добавя малко повече демагогия, която се приписва на цинизма и силата на парите. Протестите в България тази пролет показват, че времето на това мислене безвъзвратно отминава.