Защото това е една идея, която би трябвало да измислим и предложим априори, след което да изминем нужния път от съмнения и проверки, за да се уверяваме дали отговаря на истината или не. Доста често например обичаме да се самозалъгваме, че изглеждаме като другите европейски народа от ЕС и че умеем да мислим не по-лошо от тях, но когато стигаме до равносметката от делата ние сме свидетели на резултати, които са много по-лоши от техните и затова би трябвало да се усъмняваме, че грешим в нещо. И тъй като според мен мисленето определя всичко останало, общуването, отношенията, делата, резултатите в обществения живот, тогава би било нормално да се усъмняваме, че има нещо грешно в самото ни мислене.
Например произвеждаме 5-10 пъти по-малък Брутен Вътрешен Продукт на глава от населението в сравнение с развитите страни в ЕС, което само по себе си е показател за качествено по-лошо мислене на общността ни като цяло. И според мен съвсем не е трудно да се установи дали мислим грешно или не, тъй като става дума за допускане на грешки в мислите, идеите, обясненията, които могат да се констатират по практичен път, а оттам и да се проверява и преценява допускаме ли грешки или не и ако го правим прекалено често и постоянно, тогава бихме могли да заключаваме и обобщаваме, че мислим грешно по принцип. Разбирам, че се опитвам да защитавам една прекалено трудна и доста неприемлива за нас като българи идея, но именно това се опитвам да правя. Именно затова от самото начало на темата съм разгледал вече десетки идеи и техните обяснения, които се ширят в българското обществено пространство и които за мен са противоположност на по-коректното мислене, за да не казвам по-правилното мислене. И когато казваме, че има грешно разбиране и интерпретиране, което се е превърнало в правило в общественото пространство, може да се приеме, че то е равносилно на грешно обществено мислене. А ако не можем да го подлагаме на съмнение и проверка, защото нямаме нито малък елит способен на това, нито социални механизми, които да са развити и да ни помагат да се поправяме в общество, тогава според мен си струва да изкажа идеята и да я развивам и защитавам дотогава, докато не само се видят признаци за промяна в положителна насока, но поне докато се видят начални признаци за самокритичност, която единствено може да ни помага да се поправяме и като индивиди и като общност. Всъщност имам набелязани и още десетки грешни идеи, които също са често срещани в общественото ни пространство, за да не кажа, че са направо доминиращи и взети заедно за мен би трябвало да водят поне до съмнението, че сме общество, което мисли грешно и което има нужда от самосъзнание за това, за да започнем да се поправяме или поне да проявяваме обща воля за промяна. И смятам да продължавам да развивам тези идеи, със съответните обяснения и доводи, защото е важно да се опомним и да намираме сили да се мобилизираме и организираме за коренната промяна, която тепърва ни предстои в посока на общественото мислене. И нима може да се обясняват по друг начин освен чрез грешно мислене уродливите политици и политика, на които сме свидетели, но които нямаме сили и въображение да променяме към нещо по-добро и нямаме чувството, че управлението зависи и от нас.
Така че тезата ми, че сме общество, което мисли грешно, се опитвам да защитавам с всички тези така наречени грешни идеи, просто защото са нещо конкретно и могат да се подложат на съмнение и проверка от всеки един, а оттам и да се обсъжда и преценява има ли някакво смислено основание в една такава теза или не. Всички излагани идеи и обяснения могат да се подлагат на преценка или да се съпоставят със съответните антитези и да се търси до каква степен може да са основание да се твърди, че сме общност, която мисли грешно. Да, според мен прекалено много са грешните идеи в българското обществено пространство, които подвеждат хората в грешна посока и водят до лошите резултати от съвместния ни живот. Точно това ме кара да заключавам, че това само по себе си е критерий за грешно мислене или казано по друг начин, имаме обществено мислене, което е толкова грешно, че според мен е належащо да намираме сили, способности, воля да се подлагаме на съмнение, проверка, преценка и да се опитваме да постигаме поправката и промяната му. Бих казал, че говоря за диалог, който е чисто философски и няма кой друг да го въведе в общественото пространство, но за съжаление не виждам духа и хората, които да се чувстват социално ангажирани, така че да се вживяват по този начин в обществените проблеми и да дават своя принос за генериране на философското проникновение, което единствено би могло да стане основа на една такава основна обществена промяна, като тази от която се нуждае болезнено България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар