Не е трудно да се досетим, че това е друг начин да се каже, че „битието определя съзнанието”, която е идея все още преобладаваща у нас, защото в периода на прехода старите елити запазиха малко или много доминиращото си положение, а с това и пренесоха наследството от социалното мислене и познание в настоящето. И тъй като нямаме развити самокритичност и самопознание, не само не сме се освободили от подобни идеи, но и сме ги възприели отново под формата на циничното мислене на съвременните политици, бизнесмени и даже интелектуалците. Вярно е, че когато хората, които мислят по този начин имат властта, парите, собствеността, звучи доста убедително и даже неизбежно да се съгласяваме, че те могат да определят мисленето и поведението на другите, но това е валидно само в случаите на нещата, които имат пряко отношение към личните им живот и интереси. Когато обаче става дума за обществените интереси и добро по-важно става да се договорират общи ценности, критерии, стандарти, които да помагат на съвместния живот и да създават основа за общуване, отношения, дела, които да създават дух на справедливост, тоест да създават условия и среда за защитата на правата и интересите на всички граждани, а не само на силните и властимащите. Такива основополагащи ценности са истината и свободата.
Ще се опитам да използвам ясен практически пример, за да онагледя грешността на идеята. Представете си, че ни отнемат свободата и ни вкарват в затвора. Какво ще ядем тогава? Пак хляб и сирене, но тези, които ни дадат нашите надзиратели. И ако те решат, че не сме заслужили нищо, нищо няма да ядем. Така че може спокойно да умрем от глад и няма да има как да се спасим, освен ако не избягаме или не си извоюваме свободата. Това означава, че първо трябва да сме свободни, за да можем да сеем, да произвеждаме сирене или да печелим пари, с които да си ги подсигурим. Същото важи и за истината. Ако попаднем например в непознатите за нас условия на Африканската пустиня или на северните студове и нямаме необходимите знания, тоест не знаем истината как да оцеляваме, тогава също ще сме застрашени да изгубим живота си.
Сигурно за много ще бъде изненада да разберат, че делфините не само не се оплакват от това, че не им достигат хляба, сиренето и парите, но използват само 6 минути на ден, за да се нахранят. А през останалото време предпочитат да се радват на живота в компанията едни на други. Така че си струва да се замислим на какви ненормални обществени условия на живот сме били подлагани досега, та сме доведени дотам да се жалваме непрекъснато, че не ни достигат хляба, сиренето и парите.
Мисля че е ясно, че всичко в нашия живот се определя от мисълта и нейните достижения. От къщите, колите, компютрите, до законите, критериите, нормите, стандартите, правилата, организацията и управлението, са измислени от хората и се използват в делата и отношенията. Даже в най-простите неща човек постига по-добри резултати ако първо мисли, а после действа. В това отношение в българските народни пословици и поговорки има много повече мъдрост отколкото в наследството получено от близкото минало. Една такава пословица е - “Лошав ум две бели, на другиго и на себе си” – от сборника с народни пословици на Петко Р. Славейков. А двата най-големи идеала на човешката мисъл са истината и свободата и цялата история на общественото познание показва, че точно те са основните ценности и стандарти, които са вградени в теорията и практиката на съвременното свободно и демократично общество и помагат за постигането на по-добър начин на живот. Проблем за нас се оказва, че по-скоро бързаме да ги отричаме, може би от страх,че нито имаме полезни разбирания възприети досега, нито сме способни да договорираме нови и така не можем да развиваме на национално ниво идеите, обясненията, решенията, които да ни помагат да се стремим и постигаме промените към по-добър живот.
Поддържането на заблудата, че битието определя съзнанието, има съвсем просто обяснение. Внушавайки на хората, че нещата в живота са предрешени, като това им се казва и насажда чрез езика на силата и на самоцелната власт, те получават чувството на обреченост и бързо се отказват от съпротива. Какъв по-добър начин от този да се поддържат реда и спокойствието в страната и да се манипулира обществото към добруване?! Всъщност така се мислеше преди, но така продължава да се мисли и сега, като просто се добавя малко повече демагогия, която се приписва на цинизма и силата на парите. Протестите в България тази пролет показват, че времето на това мислене безвъзвратно отминава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар