Защо елитът е големия проблем?

Защото:  1) Той отговаря за организацията и управлението на обществото, а то е 80% от работата, 2) Не може да ражда и развива полезното мислене, което е негова отговорност, независимо дали го съзнава или не, 3) Вини народа и не си дава сметка за лошите последици от това, 4) Бяга от отговорност, като се опитва да я прехвърли несправедливо върху гърба на народа, 5) Не разбира задълженията и отговорностите си, което е равносилно на невежество по отношение на ролята, която е нужно да играе, 6) Не разбира смисъла и ролята на самокритичното мислене в личен и обществен план, а от него зависи коренната промяна в обществото, 7) Не може да ражда идеите, обясненията и решенията за духовния преход между две коренно противоположни обществени системи, 8) Продължава вредните идеи и обяснения от миналото, несъзнателно или нарочно, 9) Не може да създава основата за новите връзки и отношения в обществото в новите условия и среда, 10) Бърза да робува на общественото мнение, което е често наследство от миналото и се характеризира с много предразсъдъци и предубеждения, които пречат на промяната, 11) Не разбира огромната работа, която е нужна, за да се обединяват хармонично личните и обществените интереси чрез политиката и обществения живот, за да могат да се допълват, вместо да си противостоят, 12) Не разбира ролята на народа, като силата, съдника, господаря и съюзника, без който не може да се осъществява демократичния живот.

Недостигът на самосъзнание блокира възможността за промяна и развитие

Ако миналото е довело до разрив и разпад в обществото, не можем да се обръщаме към него за примери за подражание за доброто и за решенията на проблемите. Доброто в този случай ще е по-скоро свързано с волята за промяна, тоест да скъсваме с лошото наследство от миналото, както и с волята да постигаме успехи, като си поправяме грешките и недостатъците, решаваме проблемите си и осъществяваме новите стремежи и цели. Доброто в нашия случай може да бъде нещо, което измисляме, обсъждаме, договорираме заедно оттук нататък, за да можем да постигаме разбирателство, съгласие и единство да го осъществяваме заедно като общество напред в бъдещето.

Абсурдното в теорията и практиката на комунизма е, че докато бяха на власт сочеха злото като част от миналото, а доброто, като част от настоящето и бъдещето, а сега настояват доброто да се търси в миналото, докато лошото се сочи като неразделна част от настоящето и бъдещето на капитализма. Абсурдното е в това, че става дума за теория и практика, която се стреми всячески да възвеличае себе ли , дори с цената на пълния провал на обществения живот.

Проблем на посткомунистическото общество е, че е развило бъдещето, като неразделна част от циничната демагогия в политическото мислене и говорене и по този начин поставя пречка да се мисли и действа към него от позицията на прагматичните и резултатни промени към добро.

Абсурдното в теорията и практиката на комунизма е, че докато бяха на власт, сочеха злото като част от миналото, а доброто, като част от настоящето и бъдещето, а сега настояват доброто да се търси в миналото, докато лошото се сочи като неразделна част от настоящето и бъдещето на капитализма. Абсурдното е в това, че и в двата случая става дума за една и съща теория и практика, която се стреми всячески да възвеличае себе ли , без да се интересува дали не предизвиква пълния провал на обществения живот.

Няма как да прегърнем свободата и капитализма, докато не осмислим и не разберем, че все още живеем в средата и условията, които са пряко наследство от мисленето и поведението, които отричаха частната собственост и възхваляваха тиранията.

Когато в продължение на десетилетия социалната култура се е определяла от коне с капаци, тогава даже тези, които са започнали да критикуват тази система имат нужда да развият самокритичност и самосъзнание, че е доста вероятно и те да са се превърнали в коне с капаци, без да си дават сметка за това.

Промяната не идва, просто защото я искаме, а защото имаме смелостта да скъсаме с лошото в настоящето и да поемем пътя към неизвестното бъдеще.

"За този, който чувства, светът е трагедия, а за този, който мисли, светът е комедия". Тази мъдрост обаче с нищо не ни подсказва кой от тях ще се смее последен.