Ако миналото е довело до разрив и разпад в обществото, не можем да се обръщаме към него за примери за подражание за доброто и за решенията на проблемите. Доброто в този случай ще е по-скоро свързано с волята за промяна, тоест да скъсваме с лошото наследство от миналото, както и с волята да постигаме успехи, като си поправяме грешките и недостатъците, решаваме проблемите си и осъществяваме новите стремежи и цели. Доброто в нашия случай може да бъде нещо, което измисляме, обсъждаме, договорираме заедно оттук нататък, за да можем да постигаме разбирателство, съгласие и единство да го осъществяваме заедно като общество напред в бъдещето.
Абсурдното в теорията и практиката на комунизма е, че докато бяха на власт сочеха злото като част от миналото, а доброто, като част от настоящето и бъдещето, а сега настояват доброто да се търси в миналото, докато лошото се сочи като неразделна част от настоящето и бъдещето на капитализма. Абсурдното е в това, че става дума за теория и практика, която се стреми всячески да възвеличае себе ли , дори с цената на пълния провал на обществения живот.
Проблем на посткомунистическото общество е, че е развило бъдещето, като неразделна част от циничната демагогия в политическото мислене и говорене и по този начин поставя пречка да се мисли и действа към него от позицията на прагматичните и резултатни промени към добро.
Абсурдното в теорията и практиката на комунизма е, че докато бяха на власт, сочеха злото като част от миналото, а доброто, като част от настоящето и бъдещето, а сега настояват доброто да се търси в миналото, докато лошото се сочи като неразделна част от настоящето и бъдещето на капитализма. Абсурдното е в това, че и в двата случая става дума за една и съща теория и практика, която се стреми всячески да възвеличае себе ли , без да се интересува дали не предизвиква пълния провал на обществения живот.
Няма как да прегърнем свободата и капитализма, докато не осмислим и не разберем, че все още живеем в средата и условията, които са пряко наследство от мисленето и поведението, които отричаха частната собственост и възхваляваха тиранията.
Когато в продължение на десетилетия социалната култура се е определяла от коне с капаци, тогава даже тези, които са започнали да критикуват тази система имат нужда да развият самокритичност и самосъзнание, че е доста вероятно и те да са се превърнали в коне с капаци, без да си дават сметка за това.
Промяната не идва, просто защото я искаме, а защото имаме смелостта да скъсаме с лошото в настоящето и да поемем пътя към неизвестното бъдеще.
"За този, който чувства, светът е трагедия, а за този, който мисли, светът е комедия". Тази мъдрост обаче с нищо не ни подсказва кой от тях ще се смее последен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар