Защото
случващото се на улицата може и да е израз и да символизира разрива и разпада
на общуването и отношенията в обществото между народа и елита, но не е носител
на изхода и на решенията за проблемите, а точно обратното, заплашва да направи
проблемите още по-лоши, отколкото те са били в началото. Всъщност не може да се
каже, че проблемите са били даже изказани, обсъдени, обяснявани, така че това
да помага за тяхното по-добро осмисляне и разбиране, което пък да отваря пътя
към решенията и промяната. Недоволството и протестите на хората може да
изразяват ясен вик на гняв от несправедливостта срещу лъсналото задкулисно
манипулиране на политическото пространство, но това по никакъв начин не би
могло автоматично да се превърне в общи воля и енергия за промяна в България,
най-малкото, защото никаква политическа сила или организация не представлява
гражданите и те самите държат да се самоопределят като спонтанно множество от
индивиди. Като такива те биха могли да бъдат израз на недоволството
и даже коректив на арогантността на властта, но няма как да се явят като
алтернатива на тази власт, защото по всичко личи, че за тази цел гражданите би
трябвало да разполагат с начините и средствата да извоюват обратно от
политиците и олигарсите държавата, за да служи на техните интереси. Това няма
как да стане обаче, ако силите, енергията, знанията, уменията им стигат само да
отричат властта и системата, но да не могат да извървят пътя за нейната коренна
промяна. Така че ако улицата продължи да упорства, за да изпита самоцелно
властта си докрай, като свали управляващите от власт, но няма нищо с каквото да
променя съществуващата система, тогава тя обрича оставането на държавата в
ръцете на вече съществуващите центрове на властта в политическата система и
задкулисието. Упорството на улицата има и една друга абсурдна страна, която се
състои в това да се стреми да предаде на цялото общество самоизмамата си, че тя
всъщност е носител на волята и енергията на народа, което тя не е и това доста
добре се видя по време на предсрочните избори, които бяха проведени преди
по-малко от 2 месеца. Защото при тези избори улицата беше успяла да се
организира и да се представи на тях с политически партии, които да я
олицетворяват и да служат като носител на промяната, но те не бяха припознати и
подкрепени от народа на България до степен, че получиха равносилен почти на
нулев резултат. В настоящия момент състава на протестите е може би малко
по-различен, защото участниците самоуверено се наричат интелигентни, усмихнати,
успели, млади граждани, но успоредно с това от изборите за кмет на Варна се
вижда, че и този път недоволството и отричането на системата и партиите с нищо
не може да доведе промяната, така че начело на листите за балотажа отново ще са
представители на същата тази система, която все някак се опитват да отрекат, но
тя си остава все така непоклатима. А това само потвърждава разбирането, че е
едно да се отрича системата, а съвсем друго тя да бъде променена из основи. И
всъщност това, което хората на улицата не си дават сметка е, че няма изход в
самото отричане на системата и той по-скоро се намира в разбирането, че ако тя
не представлява интересите на гражданите, последните би трябвало да могат да се
организират, за да си я върнат. Или с новото самосъзнание, което придобиваме,
че управлението на държавата зависи и от нас, би трябвало да стигаме до
разбирането, че не само е нужно да си отвоюваме държавата обратно, но и в
същото време да имаме готовността да изминаваме дългия и мъчителен път на
съвместното образование за свободата, демокрацията, свободомислието,
държавността, така че да се научаваме да ги използваме да служат на общото
добро. Отвоюването обратно на държавата няма как обаче да не минава през
избори, като това може да става само при ясен субект на промяната, тоест чрез партия,
която да изразява както недоволството и гнева на хората, така и да става
носител на волята, енергията, стремежа им за коренна промяна и да подсигурява
участие в органите и механизмите на властта. Но ако няма такъв субект на
промяна и улицата се инати да се стреми самоцелно към сваляне на управляващите
от власт, тогава или ще се запазва и повтаря статуквото или ще се върви към
задълбочаване на анархията. Интересното е, че само оттеглящия се в оставка Иван
Костов се опита да прояви здрав разум и да предупреди, че даването на властта в
ръцете на улицата би означавало оставянето на властта в ръцете на мафията,
независимо от добрите намерения на протестиращите. „И пътя към ада е осеян с
добри намерения” – както казва френската пословица.
Така
че е важно, когато изразяваме желанията и стремежите си за коренна промяна на
социалната ни система, да си даваме сметка, че промяната и особено коренната
промяна е свързана със скъсване с духа на настоящето и миналото, тоест това,
което ще трябва да правим за нейното измисляне и осъществяване не може да се
ограничава до това да отричаме съществуващото. Нужно е да можем да утвърждаваме
новото и различното, с което ще заменяме старото, така че живота ни оттук
нататък да става коренно различен. И точно тук волята за промяна бързо ще се
пропука, защото състава на протестиращите на улицата не само няма
представителство, но и не дава вид да се стреми да се организира за такова.
Това ясно се вижда в хилядите лозунги и крилати изречения, които се предлагат
на протестите, които приличат повече на участие в конкурс по остроумие,
отколкото в идеи за промяна на политическата система. И ако я нямаше
целта за свалянето на управляващите, при което всичко се явява добър повод за
това, тогава надали щеше да се намери нещо друго, което да е истински
обединяващо на общата воля и енергия. Явно на протестите има десни партии,
които не влезнаха в парламента, има поддръжници на псевдодясната партия, която
бойкотира парламента, има и не малка част интелектуалци, които по
предпоставка съществуват чрез личната си свобода и творчество, а не чрез
груповите, а има също така и не малка част от софиянци, които имат силно
антикомунистически настроения по предпоставка, което си личи доста и в малко
поовехтелите лозунги, които се включиха отново в употреба. Интересното е, че
може би най-обединяващо за всички тези хора е, че съвсем доскоро твърдяха, че
народопсихологията на българина е виновна за всичките ни беди, а сега се
стремят да убедят същия този българин, че те са изразители на неговата воля и
той трябва да ги подкрепи. Странното е, че съвсем скоро те може би пак ще бъдат
разочаровани от народа и ще започнат пак да го винят както за това, че не иска
сляпо да ги следва, така и за злата участ на България. И тогава отново ще
трябва да правим равносметката, която би трябвало да направим и сега, че
протестите изразяват пълния разрив и разпад на отношенията между народ и елит,
но че ще се нуждаем от различна посока за промяната, защото тя не се намира в
самоцелната власт на улицата да свали току що избраните да управляват от власт.
И ще трябва да разберем, че тази самоцелна власт на улицата може да свали
хората на властта, може даже да руши държавността, но не може да ги накара да
служат на техните интереси и добро. Съзнателно или не, по този начин се отричат
принципите, начините и средствата, чрез които функционира представителната
демокрация. Това отрицание е израз на невежество и неподготвеност да се извърви
целия път на измисляне и постигане на промяната, като се отричат изборите за
сметка на волята на улицата. Промяната
се намира по-скоро в новото самосъзнание за важната и решаваща роля на
гражданите и гражданското общество, като субект и сила на управлението в
обществото, както и за това, че свободата и демокрацията не са дадености, а са
по-скоро процес на създаване на идеи, обяснения, решения, обществени механизми
и институции, за които би трябвало да се образоваме непрекъснато, за да знаем и
можем първо, да ги отвоюваме от корумпираните политици и олигархията, а после и
да ги променяме и използваме в служба на общите интереси и добро. За тази цел
ще трябва да скъсаме с грешното разбиране за политиката, че е най-лесното нещо
на света, защото тя е най-трудното нещо на света, най-трудното нещо в
обществената дейност, най-трудното нещо в знанията и уменията на индивида да
допринася за нейното успешно осъществяване. Като е нужно също така да
разбираме, че гражданското общество може да бъде коректив чрез непрекъснатите
въздействие и контрол спрямо властта и промяната й чрез избори, но че свалянето
на правителствата чрез улицата може да се явява рушител на обществения ред,
законността, държавността. И според мен промяната се нуждае не от нов морал,
защото моралът е по-скоро свързан с традицията в обществения живот и е в ръцете
на институции като религията и църквата, докато промяната е в голяма степен
скъсване с традицията, което се нуждае от нова етика на общуването,
отношенията, делата. Това означава да можем заедно да измисляме и създаваме
нови принципи, правила, разбирания за добро и лошо за всяко едно нещо поотделно
и за всичко заедно, така че да подсигуряваме добри условия и среда за общуване,
отношения и дела, а оттам и за добри резултати и успехи в обществения и личния
живот. Именно тази нова етика ще може да послужи за нова основа на отношенията
между народ и елит, което е нужно и за раждането и развиването на новите водачи
на обществения живот. А това е много важна част от процеса на промените, защото
духовните водачи са неразделна част, както от измислянето на идеите,
обясненията, решенията на промяната, така и от организацията и управлението на
обществото за осъществяването на тези промени на дело. И всъщност болезнената
липса на нови идеи и решения е символ на липсата на новите водачи на промяната
в България, до степен, че по-скоро продължава да цари стария дух на взаимни
плюене, чернене, винене, съдене, но почти изцяло липсва диалога на промяната
или той е оставен в ръцете на посредствената демагогия на фалшивите
герои и техните грешно мислене и лоши навици.
