Предпоставената връзка между елита и промяната

Не може да се очаква промяна от елита, който не притежава самокритичност и произтичащото от нея самосъзнание, защото властта и парите му дават самочувствието, начините и средствата да бяга от собствената си отговорност и да хвърля вината за нездравословното състояние на нацията върху гърба на народа. А без самокритичност той не може да си дава сметка, че като избира и налага в общественото пространство духа на взаимното винене и съдене, не само не спомага за решаване на проблемите, но и ги прави още по-лоши.

Възраждането на една нация не става просто на основата на смяната на поколенията, защото тогава всички нации щяха да имат едно и също равнище на развитие. То може по-скоро да става само чрез коренната промяна на ценностите на основата на свободата, свободомислието и способността за постигане на общи воля, решения и работа в името на общественото добро.

Възраждането на България може да се направи само чрез коренна промяна в общественото мислене, но няма как да стане със стария-нов елит, защото той е по-скоро символ на наследеното грешно мислене от миналото. По принцип на елита се падат ролята и отговорността да ражда и развива общественото мислене, а той няма как едновременно да е носител и на старото грешно и на новото положително мислене на промяната, макар и да се вижда, че водачите му се стараят доста сполучливо да играят ролята на "фурнаджийската лопата" в името на самоцелната власт. 

Промяната в една нация не зависи от младите, а от цененето на свободата, свободомислието и етиката на свободата в продължение на десетилетия и цели поколения. Качественият скок в развитите на една нация не идва от простата смяна на поколенията, защото смяна на поколенията има навсякъде, но това не променя с нищо факта, че има огромни разлики в равнището на развитие на различните нации. 

Когато мисленето на елита е подвластно на самоизмамата, тогава в обществото не само няма да може да се поражда промяната, но и ще продължават да се развиват разбиранията и стремежите на духа на самоцелната власт, защото целта на елита ще бъде главно чрез нея да запазва собственото си положение, вместо да подобрява живота на всички и това ще става на основата на собственото си оневиняване и за сметка на всички останали.  

Не се преодолява лесно нивото на сенките от пещерата

Голяма посредственост на общественото мислене и поведение е всичко да се свежда до оплюване, очерняне, оклеветяване на хората, вместо да се развива критичното мислене и познание, които да ни помагат да определяме какво са доброто и лошото по принцип, а оттам и да допринасяме за положителната промяна на света около нас.

Ако сме общност, която не се е научила да цени свободата и свободомислието и вярва, че социалния живот може да се насилва и манипулира, тогава и виртуалното пространство става по-лесно за окупиране и манипулиране от хората, които се стремят и постигат самоцелната власт.

Когато развиваме социална среда, в която всеки отрича всеки, тогава няма как и откъде да се раждат и развиват общите разбирания, енергия и воля за социалната промяна към добро. И не е лошо да имаме предвид, че пътят между едното и другото е дълъг почти колкото е този между земята и небето.