+ Когато традицията е унищожена до степен да се разпадат обществените връзки и отношения, тогава изчезва и основата, върху която да се извършват социалните промени. При това положение се стига до безизходица в обществото, която се характеризира с това, че младите могат, но не знаят, а старите нито знаят, нито могат. Именно това прави коренната промяна много трудна за измисляне и осъществяване.
+ Не може да се прави сравнение между личния и обществения морал, защото всеки човек носи отговорност за личния, но в общественото пространство нравите и морала се определят от системата на държавно управление и отговорността се носи от политиците и елита, тоест става дума за обществената отговорност, която би трябвало да се анализира през призмата на политиката и философията. Още по-голям конфликт има между личните и обществените етика и морал, когато социалната система е провалила обществото и се самоунищожила, но в същото време е оставила лошо наследство, от което обществото не може и даже не иска да се освобождава. Не можем, защото не сме развили нужните общи знания и умения за промяната, не искаме, защото не можем да генерираме воля и енергия като общество.
+ В настоящия момент пословицата - Залудо работи, залудо те стой - е израз на грешно и вредно мислене, защото ни пречи да се спрем, да се замисляме и да обсъждаме и приемаме като общност в какво и как да се поправяме и променяме, както и да проявяваме търпение и изобретателност, за да измисляме полезните идеи, обяснения, решения.
неделя, 28 септември 2014 г.
сряда, 24 септември 2014 г.
Самокритичността е голяма стъпка напред
+ Когато духът и отношенията на общността се разпадат, тогава се нуждаем от самосъзнание, че не знаем и не можем, на национално ниво, защото само то би могло да ни подтиква и мотивира да се образоваме заедно за промените.
+ Елитът е отговорен за разпада на националния дух и обществените отношения, защото той е отговорен за управлението, организацията, водачеството, придаването на смисъл и значение както на процесите, така и на промените в държавата. Всъщност провала на елита се състои в незнанието, неумението и липсата на резултати в измислянето и осъществяването на промените, както и в приобщаването на народа към тези промени. Разпадането на обществените диалог и отношения също е отговорност на елита, защото няма разбиране за това какво представлява общественото добро в условията на свобода и демокрация, тоест няма разбиране за свободата, свободомислието и етиката на свободата, които да служат на общата воля, която да ни помага да постигаме обществени резултати и успехи.
+ Докато елитът олицетворява грешното мислене в България, промяната ще бъде невъзможна за осъществяване, най-малкото защото това означава, че той е лишен от способността за самокритичност, а тя е условието, без което не могат да се поправят нито грешките, нито грешното мислене.
+ Всеки критерий в обществото е нужно да се обсъжда, възприема, договорира, защото в противен случай няма как да се превръща в полезен стандарт. Това важи в още по-голяма степен за обществата с разпадащи се връзки и пълни с псевдоавторитети, защото там явно липсва основата за свързване и обединяване на хората.
+ Елитът е отговорен за разпада на националния дух и обществените отношения, защото той е отговорен за управлението, организацията, водачеството, придаването на смисъл и значение както на процесите, така и на промените в държавата. Всъщност провала на елита се състои в незнанието, неумението и липсата на резултати в измислянето и осъществяването на промените, както и в приобщаването на народа към тези промени. Разпадането на обществените диалог и отношения също е отговорност на елита, защото няма разбиране за това какво представлява общественото добро в условията на свобода и демокрация, тоест няма разбиране за свободата, свободомислието и етиката на свободата, които да служат на общата воля, която да ни помага да постигаме обществени резултати и успехи.
+ Докато елитът олицетворява грешното мислене в България, промяната ще бъде невъзможна за осъществяване, най-малкото защото това означава, че той е лишен от способността за самокритичност, а тя е условието, без което не могат да се поправят нито грешките, нито грешното мислене.
+ Всеки критерий в обществото е нужно да се обсъжда, възприема, договорира, защото в противен случай няма как да се превръща в полезен стандарт. Това важи в още по-голяма степен за обществата с разпадащи се връзки и пълни с псевдоавторитети, защото там явно липсва основата за свързване и обединяване на хората.
вторник, 16 септември 2014 г.
Вълнения за промяната
+ Когато едно общество е оставено да се разпада в продължение на десетилетия, тогава не се знае колко дълго ще му отнеме след това да се връща към нормалния живот. По-важното обаче в случая е да можем да се научим да развиваме общата воля за промяна, без която промяната просто става невъзможна за осъществяване.
+ Когато липсват самокритичност и самосъзнание, палячовщината и циркаджийството могат да станат правило в обществото и тогава никой няма да се сеща, че се нуждаем от коренна промяна. При това положение самодоволството може да приема хиляди форми и да ни потапя в духа на самоизмамата, от която не е лесно да намираме начин да се освобождаваме.
+ Ако простащината се е превърнала в стандарт, тогава е много вероятно да се намираме в общество, където няма етични стандарти. При това положение стремежа да развиваме самоизмамата, че това твърдение не отговаря на истината не само не може да ни помогне, но е и в основата на блокирането на възможността за промяна.
+ Ако искаме да въвеждаме общи стандарти и ценности, които да важат за всички, първо ни трябва да се научим да пораждаме общите воля и енергия, защото без тях всичко остава в областта на празните приказки и фантазии и не може да се осъществи полезната работа за постигане на практическите резултати.
+ Елитът е носител на отговорността за обществените мислене и поведение и ако те се характеризират с духа на самоизмамата, това означава, че той развива грешно мислене, което по всяка вероятност стои в основата на провала на обществото. И при положение, че една нация не е развила интелектуалния си потенциал да анализира и разпознава това грешно мислене, тогава няма откъде да се ражда волята и да се поема отговорността за неговата промяна.
+ Когато в общественото пространство се играе играта на взаимното надлъгване и надхитряване с цел едни групи да се покажат и докажат като по-добри за властта от други, тогава стандарт стават лъжата и хитростта , а на тяхна основа няма как да се постига общото добро, защото това става на основата на истината, искреността и на взаимното зачитане на интересите на участниците в социалните процеси.
+ Едно е всички да искаме промяната, а съвсем друго да можем да развиваме общите воля и енергия, за да я постигаме на дело. Обикновено връзката между искането и моженето се осъществява чрез образованието , което на мащаба на цялото общество , в периоди на коренна промяна на социалната система, може да се осъществява в рамките на десетилетия и векове. Разбира се при подходящи мислене и поведение, както и при добро водачество, тези процеси биха могли да се ускорят, но поне засега условия, предпоставки и подходящи хора за това не се забелязват.
+ Парадоксалното за социалния ни живот е, че колкото повече обществото иска коренната промяна, толкова повече тя се блокира в общественото пространство, което се дължи главно на пълния разпад в отношенията между народ и елит. И съпротивата към промяната идва по-скоро от елита, защото, в стремежа си да запази привилегированото си положение, той развива демагогията на промяната, която се състои в това, че "Колкото повече се променят, толкова повече нещата си остават все същите", тоест целта е да се имитира промяна и да се баламосват хората, че има воля и стремеж към нея, докато всъщност се запазват старите мислене и поведение, които просто се опитват да представят за нови.
+ Показателно за липсата на мисленето на промяната е, че даже хората, които са поставени или се самопоставят в ролята на елита, не показват нужните самокритичност и самосъзнание, които да свидетелстват за нагласа да се признават грешките, недостатъците, проблемите, което е предпоставка да развиваме желанието да се поправяме.
+ Няма как да се мисли и действа в посока на разединението, а да се постига обединение. Разбира се бихме могли да се опитваме да го постигаме на основата на самоизмамата, която да поражда илюзията за обединение, но която няма да може да води към него на практика, защото лъжата не може да бъде основа на стремежа към общото добро.
+ Когато хората са подготвяни и форматирани за съществуващата социална среда, преди да бъдат допуснати до нея, те спомагат за нейното просъществуване и самосъхранение, но няма как да предизвикват нейната промяна, особено когато идейното мислене за промяната в обществото е почти изцяло в ръцете на демагогията.
+ Промяната е принцип на политиката и когато последната е лишена от този принцип, тогава организацията и управлението на обществото се израждат, така че няма как да служат на общото добро.
+ Хората могат лесно да мерят, преценяват и критикуват етичността на другите, но това не променя нагласата им да се водят в мисленето и поведението от собствените си навици, за които обаче остават безчувствени, когато те в не по-малка степен не отговарят на добрите етични стандарти по принцип.
+ Когато липсват самокритичност и самосъзнание, палячовщината и циркаджийството могат да станат правило в обществото и тогава никой няма да се сеща, че се нуждаем от коренна промяна. При това положение самодоволството може да приема хиляди форми и да ни потапя в духа на самоизмамата, от която не е лесно да намираме начин да се освобождаваме.
+ Ако простащината се е превърнала в стандарт, тогава е много вероятно да се намираме в общество, където няма етични стандарти. При това положение стремежа да развиваме самоизмамата, че това твърдение не отговаря на истината не само не може да ни помогне, но е и в основата на блокирането на възможността за промяна.
+ Ако искаме да въвеждаме общи стандарти и ценности, които да важат за всички, първо ни трябва да се научим да пораждаме общите воля и енергия, защото без тях всичко остава в областта на празните приказки и фантазии и не може да се осъществи полезната работа за постигане на практическите резултати.
+ Елитът е носител на отговорността за обществените мислене и поведение и ако те се характеризират с духа на самоизмамата, това означава, че той развива грешно мислене, което по всяка вероятност стои в основата на провала на обществото. И при положение, че една нация не е развила интелектуалния си потенциал да анализира и разпознава това грешно мислене, тогава няма откъде да се ражда волята и да се поема отговорността за неговата промяна.
+ Когато в общественото пространство се играе играта на взаимното надлъгване и надхитряване с цел едни групи да се покажат и докажат като по-добри за властта от други, тогава стандарт стават лъжата и хитростта , а на тяхна основа няма как да се постига общото добро, защото това става на основата на истината, искреността и на взаимното зачитане на интересите на участниците в социалните процеси.
+ Едно е всички да искаме промяната, а съвсем друго да можем да развиваме общите воля и енергия, за да я постигаме на дело. Обикновено връзката между искането и моженето се осъществява чрез образованието , което на мащаба на цялото общество , в периоди на коренна промяна на социалната система, може да се осъществява в рамките на десетилетия и векове. Разбира се при подходящи мислене и поведение, както и при добро водачество, тези процеси биха могли да се ускорят, но поне засега условия, предпоставки и подходящи хора за това не се забелязват.
+ Парадоксалното за социалния ни живот е, че колкото повече обществото иска коренната промяна, толкова повече тя се блокира в общественото пространство, което се дължи главно на пълния разпад в отношенията между народ и елит. И съпротивата към промяната идва по-скоро от елита, защото, в стремежа си да запази привилегированото си положение, той развива демагогията на промяната, която се състои в това, че "Колкото повече се променят, толкова повече нещата си остават все същите", тоест целта е да се имитира промяна и да се баламосват хората, че има воля и стремеж към нея, докато всъщност се запазват старите мислене и поведение, които просто се опитват да представят за нови.
+ Показателно за липсата на мисленето на промяната е, че даже хората, които са поставени или се самопоставят в ролята на елита, не показват нужните самокритичност и самосъзнание, които да свидетелстват за нагласа да се признават грешките, недостатъците, проблемите, което е предпоставка да развиваме желанието да се поправяме.
+ Няма как да се мисли и действа в посока на разединението, а да се постига обединение. Разбира се бихме могли да се опитваме да го постигаме на основата на самоизмамата, която да поражда илюзията за обединение, но която няма да може да води към него на практика, защото лъжата не може да бъде основа на стремежа към общото добро.
+ Когато хората са подготвяни и форматирани за съществуващата социална среда, преди да бъдат допуснати до нея, те спомагат за нейното просъществуване и самосъхранение, но няма как да предизвикват нейната промяна, особено когато идейното мислене за промяната в обществото е почти изцяло в ръцете на демагогията.
+ Промяната е принцип на политиката и когато последната е лишена от този принцип, тогава организацията и управлението на обществото се израждат, така че няма как да служат на общото добро.
+ Хората могат лесно да мерят, преценяват и критикуват етичността на другите, но това не променя нагласата им да се водят в мисленето и поведението от собствените си навици, за които обаче остават безчувствени, когато те в не по-малка степен не отговарят на добрите етични стандарти по принцип.
Абонамент за:
Публикации (Atom)