Признаците на самоцелната власт

1) Властта се смята за абсолютното средство
2) Чувството, че от нея произтича всичко
3) Властта не се мисли като нещо, което е нужно да се договорира, а като нещо, което трябва да се намери начин да се вземе на всяка цена
4) Смята се, че хората с властта имат право на всичко
5) Липсата на отговорност за властта
6) Разбирането, че властта дава правото за винене и съдене
7) Виненето на хората с цел укрепване на властта
8) Теорията за народопсихологията, чрез която се прехвърля отговорност и вина от властимащите към народа
9) Обграждането с хора, които "да обират пешкира", тоест да служат за бягство от отговорност на водачите и удобно хвърляне на прах в очите на обществеността
10) Раболепието пред хората с по-голямата власт
11) Издевателството над хората с по-малка или никаква власт
12) Служба на идеологиите, а не на хората
13) Безочие до абсурдност, когато се търсят обяснения от властта
14) Простотията и простащината при упражняването на властта
15) Неразбирането на ползата от идейното мислене за упражняването на властта
16) Грешната идея, че "Битието определя съзнанието"
17) Непоносимост към критичното мислене и липса на самокритичност

Народопсихологията

Народопсихологията е идея на елита, който създава удобна за себе си проекция на обществения живот, в който недостатъците на нацията се прехвърлят на гърба на народа, като критичното отношение към него подхранва самоизмамата, че елитът е прогледнал в грешките и недостатъците и е установил отговорните за тях, но ни най-малко не вижда собствената си отговорност за това. Удобно, но надали има нещо общо с истината или поне с нейното критично или по-скоро самокритично търсене!

Края на прехода

Когато обществото е лишено от самокритичност, тогава животът е функция на самоизмамата. При това положение ако се каже, че преходът или промените са свършили, означава че се опитваме да се самоизлъжем и да повярваме, че промяната не е принцип на обществения живот и че този принцип не важи за живота около нас. Ще бъде поредната заблуда за обществения живот, която обаче няма да носи нищо положително за неговото подобряване.

Самоизмамата

Отвъд определено количество грешни или погрешно осмислени идеи в общественото пространство, общественото мислене и поведение могат да се окачествят като подвластни на самоизмамата, от която произтичат общуване и отношения, които пречат на успешните организация и управление на обществото. В такъв случай е нужна промяната от самоизмама към самокритичност, на която да се основава принципната коренна промяна в мисленето и поведението. Това е дълбока промяна, равносилна на стремежа за подлагане всичко на съмнение и проверка още от епохата на началото на Модерната философия.

Самоцелната власт

Не би трябвало само да се отрича самоцелната власт ако няма критерии и стандарти за нея и за властта като цяло, защото това само по себе си прави властта самоцелна, като блокираме процесите, в които се създават критериите и стандартите. Без тях властта не се разбира, като средство към общественото добро, а се търси за самата власт и за привилегиите, които тя дава. Това важи с още по-голяма сила при преход от социална система, която се основава на абсолютната власт към свободно и демократично общество.