Съзнанието определя битието

Докато разбираме политиката като игра на надхитряване е нормално изборите да бъдат печелени от най-големите тарикати. При това положение обществения живот ще продължава да се развива като такава игра и резултатите от нея няма как да бъдат като тези в развитите държави, където политиката е най-трудната, сериозна и сложна работа на Земята. Явно ще трябва да променим първо разбиранията си за политиката, за да може след това да започнат да се променят и хората, които печелят изборите и носят отговорност за нея в България, което от своя страна ще започне да променя и резултатите от политиката у нас.

Една от формите на простащината е да се опитват да отнемат правото на хората да се вземат на сериозно.

Свободата не е състояние на духа, а способността да осъществяваме разбиранията си на дело или правото да избираме какво да се стремим да осъществяваме на дело. Ако ограничаваме свободата до състояние на духа, това означава да я ограничаваме само до бездействието.

Гражданските идеи, които ги няма

Няма как да се изгражда гражданска култура в общество, където се издигат всякакви мижитурки и рогачи по волята на един, двама или трима водачи, а отговорността и вината за неуредиците и проблемите се хвърля върху гърба на народа и неговата народопсихология.

Ако не можем да се удивляваме заедно на обществото, в което живеем, така че да създаваме смисъл и идеи, които да ни водят напред, тогава е нужно да се замислим дали като нация все още не се намираме на нивото на варварството, при което политическите и гражданските разбирания, от които се ръководим, се свеждат до волята за самоцелна власт на водачите и до нейното осъществяване на дело.

Когато едно общество десетилетия наред е било разделяно в името на централната власт, последната ще бъде по-скоро олицетворение на разединението, отколкото на обединението. За единството на една нация е нужна философия на свободата, която е подвластна на законите на свободомислието, гражданската смелост и общата воля за промяна, а не на демагогията, посветена на обезличаването на мнозинството в името на суетата и самовлюбеността на отделните лидери.

Гражданските самокритичност, самосъзнание и култура не идват, защото успяваме да се самозалъгваме, че сме като другите нации. Така можем само да ги убиваме в зародиш. Тях можем да се научим да ги създаваме и развиваме само когато започнем да ценим заедно свободата, свободомислието и демокрацията, така че да показваме на дело, че управлението на държавата зависи и от нас самите.

Ако живеем в свят, в който политиците и политиката убиват енергията, волята и свободомислието на хората, това означава, че живеем в общество, което убива гражданските мислене и поведение в зародиш.

Ако обществото отказва да развива самосъзнание за лошото наследство от миналото, което го е провалило, тогава то остава неспособно да се освобождава от това лошо наследство и то продължава да съществува под нови начини и средства и застрашава да продължава да ни проваля и занапред.

Не може да има гражданско общество ако не знаем какво означава да бъдем граждани и не проявяваме желание да се образоваме за това.