Последиците от липсата на общо самосъзнание

Първичното мислене и поведение е омагьосан кръг - Изглежда сме толкова изостанали в развитието си като общество, че всеки на своето ниво просто се учи да повтаря разни модели или стандарти, които взаимстваме от напредналите и така подсигуряваме вътрешното чувство на самоизмама, което ни е нужно за психическото равновесие. Оттам обаче да извървим пътя до издигането ни до нивото на общността, с всички произтичащи от това връзки и отношения, които е наложително да създаваме и развиваме има дълъг и труден път, който поне засега не личи да сме готови за извървим. Да не говорим за постигането на това високо качество на мислене и поведение, което би помагало да постигаме нужното разнообразие и стандарти в мисленето и поведението, които да ни помагат хем да измисляме промените и възхода си като нация, хем да имаме спояващите връзки и отношения, които да ни помагат да осъществяваме промените и възхода си, съобразно силите, способностите и волята си.

Израждането на недоволството и негативизма - Стигнали сме дотам, че не само сме потънали дълбоко в духа на недоволството и негативизма, но и всъщност до такава степен това е съчетано с липсата на обществено самосъзнание, че се възприема тенденциозно линия на взаимно оплюване и очерняне в общественото пространство, която, дали заради това, че имитираме другите народи или пък защото малоумно не съзнаваме последиците от подобно поведение, подхранваме и развиваме по такъв начин в социалния живот, че тя не само не помага за решаването на проблемите ни, но и допринася за тяхното задълбочаване и множене и ние не си даваме сметка за това. Не стига това, но и проявяваме някаква упорита глупост, която идва от недъгавостта на елита и ниските му стандарти на мислене и проникновение, която ни тласка да търсим да виним и съдим другите за злата си участ, като сме склонни да възприемаме и се хващаме като удавници за сламка за всякакви конспиративни теории, които имат за цел нашето проваляне и съсипване. Подобна утеха би била подходяща ако я използвахме за моментно постигане на успокояване и равновесие преди да се впуснем към нов цикъл на работа и успешни резултати, но това е невъзможно, защото ние сме оплетени в паяжина от грешно мислене, която не дава възможност за промени и успехи и ни тласка към едно непрекъснато объркване и проваляне, без да можем да намираме подходящите обяснения, които да ни водят към излизане от омагьосания кръг в който сме се поставили.

Липсата на самосъзнание е безпътица

Псевдоавторитетите умряха, да живеят рогачите и мижитурките! - това е България през последните 25 години.

Глупаво е да се хвалиш колко пъти си бил на изборите през последните години, когато през това време обществените отношения непрекъснато са деградирали и са стигнали до разрив и разпад, защото това означава, че ти носиш най-голямата отговорност за обществения живот и за това, което е ставало в него. Неслучайно Езоп е казал: "Който се хвали пред тези, които го познават, заслужено прави сам себе си за смях."

Идеите, обясненията, решенията, които убеждават хората и печелят доверието и подкрепата им са духовната енергия, която привежда обществото в действие, обединява го и го сплотява, като му помага да се устремява към промени, добри резултати, успехи. Тези идеи в България днес липсват, както липсват и хората, които разбират тяхната важност и роля и се стремят с всички сили и средства да ги раждат, развиват или признават в общественото пространство в името на общото благо. А без тях преходът няма как да стигне далече.

Ние сме общество без самосъзнание, защото то би трябвало да се ражда от отношенията между народа и елита, като резултат от съчетанието между качеството на свободомислието и способностите на отделните личности и като неразделна част от процесите на стремеж към единство и обща воля в името на общите интереси и добро. Но за съжаление между тях все повече съществува дух на взаимно недоверие, презрение, взаимно отричане. При това положение няма откъде да се ражда самокритичността, толкова нужна в общественото пространство, за да може на нейна основа да се ражда самосъзнанието и самопознанието ни като общество. А този процес е нужен и важен, защото от него зависи разпознаването и определянето на грешките, недостатъците, проблемите, както и съответно да развиваме общата воля за промяна, на чиято основа да измисляме поправките, решенията, начините, средствата, чрез които промените да стават реалност.

В практиката критичното мислене трябва да завършва с убедителни резултати

Проблемът на свободомислието и идейното мислене в България е, че ги получаваме в наследство убити. От това кога и как успеем да ги върнем към живот и да ги развиваме като активен фактор в общественото пространство, който ни дава общи сили и воля, зависи коренната промяна към по-добър живот на българското общество.

Социологическите изследвания водят до факти и резултати, които правят моментна снимка на настроенията и мисленето, но когато най-важното за обществото е коренната промяна към добро, тези изследвания не могат да подскажат нищо за нея. За коренната промяна са нужни съвсем нови идеи, обяснения, решения, които да казват какво и как да се прави, за да се скъса с лошото настояще, след което да се намират хора и организации, които да убеждават хората и да печелят доверието и подкрепата им, за да бъдат осъществявани и постигани успешно желаните резултати на дело на национално ниво. Да не говорим че има доста социологически изследвания, които биха могли да бъдат използвани, за да ни отказват от промяната и така да пречат изцяло за подобряването на живота около нас. Така че ако не можем да раждаме полезните поуки и обяснения, няма да можем и да използваме резултатите от изследванията за общо добро и можем даже да си вредим на тяхна основа, без да го съзнаваме.

Когато проблемите на обществото произтичат от елита, просто защото той отговаря за мисленето в него, но се прехвърлят върху гърба на народа и този модел на мислене и поведение се възприема и разпространява преобладаващо в общественото пространство, тогава явно става дума за създаване и възпроизвеждане на грешно мислене, което не се съзнава, от което произтича невъзможността да развиваме общи воля и сили да го осмисляме в името на промяната. Така липсата на самосъзнание ни поставя в положението сами да пречим и вредим на развитието си, но да не го съзнаваме. Очевидно в това положение най-важна, нужна и полезна става самокритиката, защото само тя е в състояние да ни спаси и да ни покаже изхода.

Ако сме блокирали на нивото на невежеството, некадърността, безсилието в стремежа към положителната промяна в новите условия на живот, би било нелепо да търсим спасение в самоизмамата, защото тя може да ни успокои за миг, но не може да ни доведе до желаните резултати и ни поставя в положение на незнание и неумение по отношение на създаването и развиването на динамиката на социалната промяна. А може би, точно защото прекалено много целия ни обществен живот е организиран около самоизмамата, се оказваме в положението на нацията, която е една от най-нещастните на света, тъй като самоизмамата ни поставя в ролята на общност, която сама си пречи и вреди, но отхвърля отговорността за това и така не може да се поправя и променя. Оттук ставаме жертва на собствените незнание и неумение да направим преход от лошо към добро, колкото и да ни се струва невероятно на пръв поглед и да се инатим да го отхвърляме като обяснение. 

Като се инатим да отричаме лошото наследство от близкото минало, няма как да се освобождаваме от него. Така ако сме наследили духа на самоизмамата в общественото пространство, като средство за изход от проблемите, а тя не само не ги решава, но и ги задълбочава и множи, тогава се нуждаем от самокритичността и от прехода от самоизмамата към самокритичността, защото само така ще можем съзнаваме нуждата да поемаме отговорност за лошото, макар да сме го получили в наследство от другите, защото това е важно за подновяване на циклите в политическия живот. Но докато не развием самосъзнанието и самопознанието за това, промяната ще бъде невъобразима и непостижима цел, за която няма да можем да генерираме нито общата воля, нито общата енергия. 

Бързането със самоизмамата не помага за решаването на проблемите

Не знам дали не трябва да гледаме на Европа като на чужбина, но със сигурност на България би трябвало да започнем да гледаме като граждани, тоест да смятаме, че управлението на страната зависи и от нас. И явно много хора не си дават сметка, че да се повтаря, че политиците са такива каквито са, защото произтичат от народа, е повече от абсурдно, тъй като има голяма разлика между личното и общественото пространство и всъщност хората, които влизат в общественото пространство, първо преживяват почти задължително покваряване, преди да бъдат допуснати в него, от което произтичат големите разлики между личните и обществените интереси, както и проблеми за цялото общество. Или казано по друг начин има голяма разлика между обществените стандарти, които са в голяма степен лошо наследство от близкото минало, от една страна и личните стандарти, които са плод на личните и семейните нрави и обичаи, от друга страна и които са се съхранявали и развивали по-скоро като противоположност на обществените. И е нелепо да се задоволяваме да гледаме с усмивка на политическия живот отстрани или пък да смятаме, че хуморът и сатирата ще ни решат проблемите, защото няма как да го направят. От това да гледаме с насмешка отстрани на обществения живот, до участието в неговата промяна има толкова дълъг и труден път, че не може да се каже дали сме го започнали или още се лутаме да се чудим какво и как е необходимо да се измисля и прави в държавата, за да можем да вървим към коренната промяна, която желаем. И въобще не е достатъчна само смяната на поколенията, за да се променя България, защото ако едните млади просто избират да напуснат страната и да търсят по-добър живот в чужбина, другите, които остават тук, много бързо са покварявани преди да бъдат пуснати  в общественото пространство, след което лесно си създават самоизмамата, че младостта им дава правото по предпоставка и не си дават сметка, че просто стават още по-цинични и арогантни на основата на старите и грешни мислене и поведение, които възприемат за правилни и които се опитват всячески да налагат като стандарт в обществото. А от това промяна трудно би могла да произлезе. 

Нужно е да правим разлика между личната и обществената отговорност

+ Когато традицията е унищожена до степен да се разпадат обществените връзки и отношения, тогава изчезва и основата, върху която да се извършват социалните промени. При това положение се стига до безизходица в обществото, която се характеризира с това, че младите могат, но не знаят, а старите нито знаят, нито могат. Именно това прави коренната промяна много трудна за измисляне и осъществяване.

+ Не може да се прави сравнение между личния и обществения морал, защото всеки човек носи отговорност за личния, но в общественото пространство нравите и морала се определят от системата на държавно управление и отговорността се носи от политиците и елита, тоест става дума за обществената отговорност, която би трябвало да се анализира през призмата на политиката и философията. Още по-голям конфликт има между личните и обществените етика и морал, когато социалната система е провалила обществото и се самоунищожила, но в същото време е оставила лошо наследство, от което обществото не може и даже не иска да се освобождава. Не можем, защото не сме развили нужните общи знания и умения за промяната, не искаме, защото не можем да генерираме воля и енергия като общество.

+ В настоящия момент пословицата - Залудо работи, залудо те стой - е израз на грешно и вредно мислене, защото ни пречи да се спрем, да се замисляме и да обсъждаме и приемаме като общност в какво и как да се поправяме и променяме, както и да проявяваме търпение и изобретателност, за да измисляме полезните идеи, обяснения, решения.

Самокритичността е голяма стъпка напред

+ Когато духът и отношенията на общността се разпадат, тогава се нуждаем от самосъзнание, че не знаем и не можем, на национално ниво, защото само то би могло да ни подтиква и мотивира да се образоваме заедно за промените.

+ Елитът е отговорен за разпада на националния дух и обществените отношения, защото той е отговорен за управлението, организацията, водачеството, придаването на смисъл и значение както на процесите, така и на промените в държавата. Всъщност провала на елита се състои в незнанието, неумението и липсата на резултати в измислянето и осъществяването на промените, както и в приобщаването на народа към тези промени. Разпадането на обществените диалог и отношения също е отговорност на елита, защото няма разбиране за това какво представлява общественото добро в условията на свобода и демокрация, тоест няма разбиране за свободата, свободомислието и етиката на свободата, които да служат на общата воля, която да ни помага да постигаме обществени резултати и успехи.

+ Докато елитът олицетворява грешното мислене в България, промяната ще бъде невъзможна за осъществяване, най-малкото защото това означава, че той е лишен от способността за самокритичност, а тя е условието, без което не могат да се поправят нито грешките, нито грешното мислене.

+ Всеки критерий в обществото е нужно да се обсъжда, възприема, договорира, защото в противен случай няма как да се превръща в полезен стандарт. Това важи в още по-голяма степен за обществата с разпадащи се връзки и пълни с псевдоавторитети, защото там явно липсва основата за свързване и обединяване на хората.

Вълнения за промяната

+  Когато едно общество е оставено да се разпада в продължение на десетилетия, тогава не се знае колко дълго ще му отнеме след това да се връща към нормалния живот. По-важното обаче в случая е да можем да се научим да развиваме общата воля за промяна, без която промяната просто става невъзможна за осъществяване.

+ Когато липсват самокритичност и самосъзнание, палячовщината и циркаджийството могат да станат правило в обществото и тогава никой няма да се сеща, че се нуждаем от коренна промяна. При това положение самодоволството може да приема хиляди форми и да ни потапя в духа на самоизмамата, от която не е лесно да намираме начин да се освобождаваме.

+ Ако простащината се е превърнала в стандарт, тогава е много вероятно да се намираме в общество, където няма етични стандарти. При това положение стремежа да развиваме самоизмамата, че това твърдение не отговаря на истината не само не може да ни помогне, но е и в основата на блокирането на възможността за промяна.

+ Ако искаме да въвеждаме общи стандарти и ценности, които да важат за всички, първо ни трябва да се научим да пораждаме общите воля и енергия, защото без тях всичко остава в областта на празните приказки и фантазии и не може да се осъществи полезната работа за постигане на практическите резултати.

+ Елитът е носител на отговорността за обществените мислене и поведение и ако те се характеризират с духа на самоизмамата, това означава, че той развива грешно мислене, което по всяка вероятност стои в основата на провала на обществото. И при положение, че една нация не е развила интелектуалния си потенциал да анализира и разпознава това грешно мислене, тогава няма откъде да се ражда волята и да се поема отговорността за неговата промяна.

+ Когато в общественото пространство се играе играта на взаимното надлъгване и надхитряване с цел едни групи да се покажат и докажат като по-добри за властта от други, тогава стандарт стават лъжата и хитростта , а на тяхна основа няма как да се постига общото добро, защото това става на основата на истината, искреността и на взаимното зачитане на интересите на участниците в социалните процеси.

+ Едно е всички да искаме промяната, а съвсем друго да можем да развиваме общите воля и енергия, за да я постигаме на дело. Обикновено връзката между искането и моженето се осъществява чрез образованието , което на мащаба на цялото общество , в периоди на коренна промяна на социалната система, може да се осъществява в рамките на десетилетия и векове. Разбира се при подходящи мислене и поведение, както и при добро водачество, тези процеси биха могли да се ускорят, но поне засега условия, предпоставки и подходящи хора за това не се забелязват.

+ Парадоксалното за социалния ни живот е, че колкото повече обществото иска коренната промяна, толкова повече тя се блокира в общественото пространство, което се дължи главно на пълния разпад в отношенията между народ и елит. И съпротивата към промяната идва по-скоро от елита, защото, в стремежа си да запази привилегированото си положение, той развива демагогията на промяната, която се състои в това, че "Колкото повече се променят, толкова повече нещата си остават все същите", тоест целта е да се имитира промяна и да се баламосват хората, че има воля и стремеж към нея, докато всъщност се запазват старите мислене и поведение, които просто се опитват да представят за нови.

+ Показателно за липсата на мисленето на промяната е, че даже хората, които са поставени или се самопоставят в ролята на елита, не показват нужните самокритичност и самосъзнание, които да свидетелстват за нагласа да се признават грешките, недостатъците, проблемите, което е предпоставка да развиваме желанието да се поправяме.

+ Няма как да се мисли и действа в посока на разединението, а да се постига обединение. Разбира се бихме могли да се опитваме да го постигаме на основата на самоизмамата, която да поражда илюзията за обединение, но която няма да може да  води към него на практика, защото лъжата не може да бъде основа на стремежа към общото добро.

+ Когато хората са подготвяни и форматирани за съществуващата социална среда, преди да бъдат допуснати до нея, те спомагат за нейното просъществуване и самосъхранение, но няма как да предизвикват нейната промяна, особено когато идейното мислене за промяната в обществото е почти изцяло в ръцете на демагогията.

+ Промяната е принцип на политиката и когато последната е лишена от този принцип, тогава организацията и управлението на обществото се израждат, така че няма как да служат на общото добро.

+ Хората могат лесно да мерят, преценяват и критикуват етичността на другите, но това не променя нагласата им да се водят в мисленето и поведението от собствените си навици, за които обаче остават безчувствени, когато те в не по-малка степен не отговарят на добрите етични стандарти по принцип.

Който бърза бавно стига

За да можем да "формулираме колективна визия за по-добро бъдеще" е нужна доста по-развита гражданска култура на мислене, поведение, взаимно доверие, за да може да се подсигурява целия път на раждането, развиването, осъществяването на поправките, решенията, промените, които да водят към това по-добро бъдеще. За съжаление обаче всичко, до което сме стигнали е пълното недоверие и съмнение, както между самите граждани, така и между народа и елита, при което най-важно става възстановяването на доверието, общуването, отношенията, съвместното измисляне и правене на избор, за да можем да разчитаме, че това ще отвори пътя за създаването на един коренно нов дух на общуване, отношения, работа в общественото пространство. Явно сме много изостанали от състоянието, в което ни се иска да сме и това ни кара да бързаме, като това не само не помага, но и пречи, защото така се стига до формални промени на хора и структури, които захранват чувството на самоизмамата за промяна, а не  същинската промяна в мисленето и поведението ни. При това положение не постигаме реални промени, а само подновяваме старите и грешни практики и после се чудим защо сме в незадоволителното състояние и защо не стигаме до желаните резултати. 

Конфликтът между традицията и промяната

Изглежда би могло да се каже, че погрешната представа за природата на човека се олицетворява и носи от традициите, около които са организирани институциите и работата им. Именно затова все по-важна става промяната, която противостои на традициите и от която зависи търсенето на положителни решения на проблемите. Интернет пространството и социалните мрежи най-цялостно онагледяват все по-голямата роля и тежест на промяната в обществения живот, като в същото време подчертават нуждата от коренната промяна на мисленето и поведението вече в рамките на цялото човечество, за да може да се съхранява и развива съвременното глобално общество. Май наистина се нуждаем от нова житейска философия, за да може човечеството да просъществува и да живее мирно и добре. И ако се приеме, че конфликтът е между традициите и промяната, тогава наистина все повече се нуждаем от способността да генерираме нови идеи, обяснения, мислене, които да ни помагат да намираме решенията му за отделните случаи. 

Не трябва да се страхуваме от задкулисието

Да обясняваме света чрез задкулисието е равносилно да казваме, че всичко е лъжа. Естествено е обаче да приемем, че лъжата съществува заедно с истината и е добре да можем да разглеждаме и познаваме света и през призмата на истината, за да може това познание да е по-реалистично. Това означава да се стремим към коренно различен начин на обяснение на света, различен от този на обяснението чрез задкулисието и нещо, което винаги е съществувало, е стремежа да се изважда то на бял свят, тоест да се търси и разбира истината за него и така то ще престава да бъде вече задкулисие. Така че е едно да обясняваме всичко чрез лъжата, което тласка хората да се примиряват и отказват от промяната, а съвсем друго, да търсим и обясняваме истината, защото това, което може да разбираме и познаваме може да ни помага да възприемаме света около нас в духа на грешките и проблемите, което улеснява възможността да се справяме след това по-лесно с тях, тоест, не само да не се примиряваме, но и да ставаме активен фактор и сила към промяната.