По стъпките на свободата

Явно ни липсва елементарна философска мисъл в България, след като спора между капитализма и комунизма все още се води на нивото колко са били избити преди 09.09.1944 година и колко след това. Но няма кой да задава въпроса до какво мутиране за една нация и нейните елити водят 45 години официална философска идеология, която ни обещаваше светло бъдеще, докато системата завърши с безславен и тъмен край.

Руският Патриарх ни показа по свой начин, че Русия се е обърнала към руските философи от 19 век, за които Западът е бил най-големият враг, а Русия е била призвана да спасява света от моралната поквара на този Запад. А за нас изглежда, че нямаме философи и философска мисъл, към която да се обърнем, нито тогава, нито сега.

Лесно е да изолирате един или няколко човека, като ги наречете глупаци, на които трябва да се пречи да не вредят на обществото, но е доста по-трудно да се вини целия народ, като му се приписва "народопсихология". На българските политици досега и лесното и трудното им се отдават доста сполучливо. Въпросът е: На България какво й се пише и докъде можем да стигнем с такива политици?!

И многото сили и способности са малко за една нация, която е лишена от самокритичност и от етични стандарти, защото самоизмамата ни тласка да вредим сами на себе си и да не го съзнаваме, докато липсата на етични стандарти ни тласка да вредим на другите и да не го съзнаваме.

У нас толкова упорито се стремят да ни убеждават, че е неразделна част от човешкото щастие да не се вземаме на сериозно, че у човек може да се породи съмнението, че това е неразделна част от общото ни нещастие.

Каква е разликата между скандалите и критичните анализи? Разликата е в това, че първите имат за цел да озлобяват и настървяват хората едни срещу други, за да могат да бъдат по-лесно манипулирани и контролирани след това, докато критичните анализи имат за цел да развиват мисленето и познанието на обществото, за да можем по-лесно да измисляме заедно положителните решения на проблемите и промените в живота ни към по-добро.

Интересно е как хората на самоцелната власт са способни да плюят, чернят, винят и съдят опонентите си, когато се борят да се докопат до властта и как после стават света вода ненапита, тоест толерантни и беззащитни, когато се стремят да се задържат на власт. Кое ли е всъщност истинското им лице?!

Епиграми

Стига приказки, хайде на дела
каза празнодумната уста.

Не може да не бягаш от пространство,
което духом те праща в странство.

Ако всичко е хумор, сатира и забава
умът в смисъла да вниква престава.

Събрали се всички на другите да се присмиват
и не разбрали, че в невежество се приспиват.

Средата лишена от самокритичност
да се прослави стреми се с циничност.

Присмял се простака на глупака
като хитрата сврака с двата крака.

Дребната душица волно витае
и за невежеството си нехае.

Глупостта е сила голяма
защото е израсла в самоизмама.

Развихрила се рекламата смело
и изпразнила съдържанието умело.

Погледнал се геният в огледалото
и напористо завъртял кречеталото.

Ако неудържимо си тръгнал да възхваляваш
няма да ти стигнат силите да критикуваш.

Захванали са работа голяма
викат ура за по двама.