Всяко поколение само се образова за свободата

Странно е, когато използват свободата, за да ни казват какво и как трябва да правим, защото това може да се приеме като отнемане на свободата. За да имаме чувството, че не ни е отнето правото на избор, първо, би трябвало да имаме достатъчно възможности да се убеждаваме самостоятелно и да договорираме всичко, което правим и в което участваме и второ, да имаме възможност да участваме като равностойни партньори в диалога и съответно да имаме чувството, че сме изградили независимо и самостоятелно позициите си, които стават основа за мисленето и поведението ни.

В равностойните отношения всеки един се предполага да допринася за общата позиция чрез диалога, докато при индоктринирането, едната страна се стреми да вмени на другата какво трябва да мисли, прави и съответно как да го постига на практика. Когато дълго сме били манипулирани по отношение на свободата, нормално е да сме изгубили доверието си спрямо нея, а оттам и към хората, които се опитват да ни говорят за нейните ценности и достойнства. Това обаче с нищо не обезценява свободата, а просто показва липсата на полезни разбирания и подчертава необходимостта да се образоваме за нея.

В общество, където свободата дълго не е била ценност и е била отнемана, хората имат дълбоки съмнения и задръжки спрямо нея. За да могат тези съмнения да бъдат преодолени е нужен достатъчно отворен и толерантен диалог, в който хората да се убеждават самостоятелно с какво и как са ценни свободата и свободомислието и по какъв начин те биха могли да бъдат полезни и важни за постигане на добрия живот.

Малко абсурдно е да подтикваме с остена хората към свободата, защото е равносилно да им хвалим свободата, докато в същото време им  я отнемаме. При това положение е нормално те да запазват съмненията и подозренията си спрямо нас, защото би трябвало да бъде неразделна част от свободата и свободомислието да им даваме възможност сами да вникват и да се убеждават в техните достойнства, предимства и добро. А когато става дума за преход от тирания към свобода, социалните процеси на промяна изискват дълга и трудна просвета на мащаба на цялото общество, която не може да бъде с предизвестен край.

Нелепо е да се хвалим с толерантността си, когато доста бързо показваме зъбите на простащината си, като бъдем предизвикани.