Защото когато се насочва вниманието в посока да се търси някой, който е скрит зад кулисите и в същото време има решаваща роля за това, което става на сцената, тогава хората по неволя се тласкат да мислят и търсят неща, които или не са постижими или пък и да бъдат посочени, с нищо няма да променят мисленето и поведението на отделните социални групи или на обществото като цяло. Просто се търсят човек или хора, в ролята на изкупителна жертва, които да се посочат с пръст и да се обвиняват и съдят за лошото състояние на обществените ни дела, което обаче почти изцяло отклонява вниманието и енергията на обществото от разискването и решаването какво е важно, полезно, нужно, добро да се върши и как бихме могли да се стремим да го постигаме успешно на дело. Когато вниманието на цялото общество се насочва към това то да бъде превърнато в едно огромно съдилище, в което всички са свободни и насърчавани да се винят и съдят до насита, тогава равновесието в обществото се накланя изцяло в посока на блокирането на почти всяка човешка активност под предлог, че тя е в нарушение на някакви норми, правила и закони или пък защото тя е възможно или пък вероятно в нарушение на нещо, на каквото и да е. И може би точно затова ние сме нация, която произвежда с усилията и работата си многократно по-малко от другите нации на ЕС, което пък от своя страна усилва чувството ни за лош и беден живот и ни прави нещастни.
Да, ние се нуждаем от реформирана и работеща съдебна система, защото от това законите да важат за всички зависи в голяма степен справедливостта в едно общество. Но да се превръща цялото обществено пространство в съдилище, където да се винят и съдят всички за всичко и да се насъскват и озлобяват хората едни срещу други, това не само не може да помогне за нужните промени в съдебната система, но и по-скоро им пречи и вреди, като носи на живота ни още по-голяма бъркотия, от която проблемите в обществото се задълбочават и множат.
Странно е до какво степен в общественото пространство се насаждат и повтарят упорито едни и същи въпроси, като този - Кой? - които не само не водят до никакви осезаеми резултати, но и по такъв начин зациклят политическите процеси, че в крайна сметка вместо на се инициира промяната, се стига до това същите тези хора срещу, които са започнали протестите да се връщат на власт, като това само изцежда и обезкръвява силите и волята на гражданите за промяна, като в същото време статуквото обръща всичко в своя полза и добро. По всичко изглежда, че свободомислието и свободното слово до такава степен са под контрол и манипулирани, че не ни стигат сили и способности да развиваме въображението и проникновението си да раждаме и утвърждаваме нови мислене, идеи, решения, които да създават основата за желаните от хората положителни промени. А няма как ако се инатим и задаваме грешни и подвеждащи въпроси да не стигаме до отговори и решения, които по-скоро влошават положението, отколкото да го подобряват.
Постоянството и упоритостта може и да са добродетели, когато са посветени на общите цели и интереси, когато за тях е постигнато разбирателство, съгласие, договориране, но когато няма никакво съгласие и единство нито за интересите и целите, нито за начините и средствата, тогава те могат да се превръщат в непродуктивен инат, който блокира обществените мислене, воля, енергия и така пречи на обществото да напредва в посока на решаването на проблемите и извършването на промени. Затова и като индивиди и като общество се нуждаем от малко повече самокритичност, за да можем да достигаме по-лесно до грешките, недостатъците и проблемите си, за да се освобождаваме от тях и така да постигаме по-лесно желаните резултати и успехи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар