Общество, което мисли грешно, но не проявява самокритичност, за да разбере това, ще бъде обречено да повтаря това грешно мислене отново и отново. Пример за това са идеи от рода на - 1) Трябва ни самочувствие, за да успяваме, 2) Политиката е игра на надхитряване. С тези грешни идеи няма как да се поведе цялото общество за промяна, с тях може само да се поддържа самоизмамата на псевдоелита, който не умее друго освен да работи за личните си интереси, но няма представа, че работата в името на обществените интереси и добро е коренно противоположно нещо.
Когато държавата е в ръцете на софийските и селските тарикати, тогава сме обречени да печелят една шепа хора, а да губят всички останали, просто защото надхитряването е надлъгване и няма как на основата на лъжата да се изгради успешна държава.
Когато хората са израсли в среда, където цари догмата "Битието определя съзнанието", те не могат да допуснат, че могат да мислят грешно, независимо от това, че постигат материални успехи. В случая те нямат разбирането, че личните и обществените интереси са противоположни и за да могат да се обединяват и допълват, е нужно да се основават на коренно противоположната предпоставка, че "Съзнанието определя битието".
Когато държавата е в ръцете на псевдоелит, това че притежава максимална власт не го прави истински елит, а само подсилва грешките, недостатъците и недъзите му. Като добавим към това и факта, че властта има склонност да обслужва сама себе си и да става самоцелна, тогава не може да се очаква промяната да идва от псевдоелита. Тя може да започне да става действителност само ако има развито активно гражданско общество, което да изисква промяната и да е способно да издига нови хора с ново мислене, които да могат постепенно да изместват псевдоелита от властта и да слагат основите на новия, истински елит. От него зависи да води обществото към промяната.
В царството на идеите се изисква особена форма на интелектуална самокритичност, защото често новите идеи са посрещани с враждебност от обществото, вместо да бъдат приемани с отворени обятия, както и осмисляни и признавани по достойнство. Затова е нужно да можем да сме готови да изминем целия път за тяхната защита, докато успеем да ги усъвършенстваме до състоянието на обществена полезност. За тази цел често е нужно да сме готови да се изправим срещу предразсъдъците и предубежденията на цялото общество и само качественото самокритично мислене може да ни помогне да извървим успешно пътя за убеждаването на хората и за печеленето на доверието и подкрепата им за новите идеи.
Духът на коренната промяна няма нужда от властта . Точно обратното, често трябва да има волята и силите да се противопоставя на властта и да я принуждава да се променя.
Материалното и духовното са два отделни свята в нашия свят и само проникновението на мисълта е способно да прокарва път за връзка между тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар