Проблем е елитът, а не народа. Защо сме калпаво обществено пространство изпълнено с подставени лица? Защото елитът е некадърен в изпълнението на отговорностите си, самозван, презира и обвинява народа си, не може да въведе качествено новото мислене на самокритичността, а освен това избира самоизмамата и не може да ражда идеи и обяснения за решаване на проблемите и осъществяване на промените, както и не може да убеждава и увлича обществото към общи цели и успехи.
Проблем на българското обществено пространство е, че все още буксува на местото на наследството от Марксизма-Ленинизма и идейната му ограниченост върху материалността на живота и самоцелната власт на политическия живот.
Ние сме изостанало в историческото си развитие общество и отричането на грешните, недостатъците и проблемите все още не означава самосъзнание и разбиране за тях, а по-скоро е упорстващо, продължително усилие за самоизмама, че те не съществуват и ние можем да се освобождаваме от тях, като им обърнем гръб или ги замитаме под чергата. Отричането показва наличието на болестното състояние на липса на самокритичност и самосъзнание, така необходими, за да можем да се справяме с недостатъците и проблемите.
Като общност сме още на стадия на детството, когато гледаме и повтаряме след възрастните, но нямаме никакво собствено разбиране, критерии, стандарти с какво и как да организира добрия живот в свободното и демократично общество.
Когато никой не признава никого, имаме общество без общоприети и наложени критерии и стандарти, а когато преписваме чуждите критерии и стандарти и се опитваме да имитираме взаимно признание, тогава имаме фалшив обществен живот, който може да дава само лоши резултати. А това няма как да прави друго освен по естествен начин да поражда състоянието, което ни кара да се чувстваме нещастни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар