петък, 3 април 2015 г.

По следите на свободното въображение

По света правят закони, за да узаконят нравите им, а ние се опитваме да правим съдебни реформи, които да променят нравите ни. Докъде ли ще стигне нашата наивност?!

Не може последните 70 години да са променили така ужасяващо нравите ни, а ние да се надяваме, че някаква реформа ще ги направи отново нормални. Много повече самопознание и самокритичност са необходими, особено от страна на елита, за да можем да стигнем до коренната промяна, която желае народа.

Когато сме потънали прекалено дълбоко в практическата безизходица на проблемите, тогава съвсем не е лесно да се абстрахираме от нея и да постигаме степента на абстрактно мислене, която да ни помага за тяхното решаване. Решенията и промените са по принцип нещо ново, което изисква разрив и скъсване със старото.

Проблемът на грешното мислене е, че не му достига въображение да си представи грешката като неразделна част от самото него. А когато то преобладава в общественото пространство, тогава няма как от него да се ражда коренната промяна в социалния живот.

Противореча си, значи мисля - Точно ефективното противоречие стои в основата на проникновеното мислене, което единствено може да ни извади от безизходицата на лошото наследство от близкото минало.

Забавното на пръв поглед в чувствата е, че създават впечатление за повърхностност и обърканост, но ако ги разгледаме по-задълбочено, можем да си дадем сметка, че те стават неразделна част от емоционалната енергия, която захранва противоречието, а то от своя страна е същинската природа на проникновеното мислене. Така че разумът не би трябвало да бърза да отрича чувствата, защото се оказва, че те са неразривно свързани с него чрез енергията, чрез която непрекъснато го захранват.

Когато волята в общественото пространство пречи да допринасяме за общото добро, тогава ни остава да разчитаме на търпението и постоянството, с чиято помощ да надживеем тази вредна воля и така да успеем да осъществим собствената си воля за принос към общото добро.

Когато външният вид лъже, тогава ние трябва да можем да го излъжем на свой ред ако искаме да помагаме на истината да се налага като стандарт в общественото пространство. Или казано с други думи - Когато лъжата се е съюзила със злото, е нужно да се учим да ги надхитряваме, за да можем да помагаме на доброто да увеличава възможностите си и да взема връх в социалните процеси и дела.

Щом социалната среда е лишена от творческото мислене, тогава е нужна коренната промяна на тази среда, за да можем да помогнем за неговото освобождаване и развитие.

Вдъхновението не идва без да го търсим, но няма как да се осъществява без подходящата околна среда.

Въображението ни помага да измисляме идеи, чрез които да осмисляме житейския си път, а чувството за мярка ни помага да избираме коя посока да следваме по този път.


Няма коментари:

Публикуване на коментар