Когато елитът няма елементарни разбирания за развитието
на обществото, които народът да споделя, тогава общественият живот представлява
непрекъснато кърпене на дупки, на чиято основа е невъзможно да се измислят и
изграждат промените към по-добро бъдеще на нацията.
Едно общество без самокритичност и самосъзнание е като
муха без глава, защото нито може да създава собствени критерии и стандарти за
съвместен обществен живот, нито ще е в състояние да взема и използва критериите
и стандартите на напредналите общества, защото няма да може да проявява чувство
за мярка и преценка защо, с какво и как да ги използва, за да постига успешни
промени на живота на тяхна основа.
Интересно как бихме могли да се научим да не се вземаме
на сериозно, ако преди това не сме се научили да се вземаме на сериозно?!
Ако няма хора, които да посвещават живота си на
добродетелите, няма да има пример за добродетелност в държавата и в нея ще цари
духът на безпътицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар