Проблемът, който произтича от това, че не съществува
разбирането за самокритичността и неговата решаваща роля за промяната на обществото е в основата на блокирания процес на обществената промяна. За да може да се появи това разбиране, би трябвало да има елит способен да го изкаже, обоснове и да постигне
подкрепата на хората за него в общественото пространство, като впоследствие той е нужно да постигне критичната маса на подкрепа за него, за да може да бъде развивана и прилагана самокритичността на практика в обществените мислене и диалог. Само тогава самокритичността ще стане фактор в преосмислянето
на обществения живот и тръгването към коренната промяна на България в духа на волята и стремежите на нейните граждани. За съжаление обаче новият-стар елит на страната потиска и заглушава диалога за
комунистическото минало и лошото наследство от него, защото ако не го прави,
тогава хората ще поискат по естествен път да им потърсят отговорност за неуспеха на прехода и да поискат да се освобождават, както от лошото
наследство, така и от хората на миналото, които го олицетворяват или техните
наместници в общественото пространство. Явно е че хората на миналото блокират
възможността за положително развитие и единственото, което са усъвършенствали
досега е да играят ролята на „Крадецът вика: Дръжте крадеца!“, тоест на
елементарната демагогия, от която няма как да произтече положителна промяна за
България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар