Не знаем и не можем, защото 1) елитът не съзнава незнанието и неумението си, 2) нямаме разбиране за смисъла и ползата от идеята за самокритичността, 3) имаме огромно наследство от грешно мислене, което съзнателно или несъзнателно отричаме, 4) неумението и нежеланието на елита да се идентифицира с българския народ и да мисли като негов водач, 5) нямаме нито знания и умения, нито полезен опит, които да ни помагат в тази насока, 6) не сме се научили да изминаваме пътя от мнението до обясненията, доводите и доказателствата, които помагат за раждане и утвърждаване на обществено полезните идеи, 7) не сме създали и развили още чувството за общност, взаимност и наложителност от коренно нова етика на свободата, 8) прекалено много хора са отдадени да защитават близкото минало, което ни е провалило и объркало в мисленето и поведението, вместо да се отдадем на създаването на новия дух на промяната, 9) арогантността и самодоволството на елита, който се е научил да се инати да прехвърля отговорността си за провала на България върху гърба на народа.
Когато елитът не вижда проблемите в себе си, тогава нацията е обречена на безизходица, защото той отговаря за мисленето в общественото пространство и е способен да измисля демагогия до безкрай, с която да бяга от собствената си отговорност и да прехвърля отговорността и вината си за провала на държавата върху гърба на народа. Тогава той не допуска критика срещу себе си или просто я отклонява ловко встрани и така блокира развитието на цялото общество само и само да може да запази собственото си привилегировано положение.
Един от критериите за това, че говоренето за промяна в
обществото е формално и безрезултатно е факта, че не можем да постигаме
съгласие даже за елементарни полезни разбирания за обществено добро, както и
това, че до такава степен не ценим идейното мислене, че няма никакви идеи,
които да подсигуряват промяната и това не прави впечатление на никой и не можем
да си даваме сметка, че това обрича промяната на провал. Без идейно мислене
постигането на разбирателство и съгласие какво и как да се прави, за да стават
промените реалност, се оказва практически невъзможно, защото промяната е
скъсването с лошото досега и осъществяването на нещо коренно различно оттук
нататък. А това означава, че ни трябват нови идеи и обяснения, които да
захранват процеса на раждането на поправките, решенията, промените от самото им
измисляне до претворяването им успешно на дело, което е бавен и труден процес,
когато съществува. Да не говорим, че става невъзможен, когато той не съществува
и ние нямаме съзнание за това. Защото няма как от дребнавото, пошло и
посредствено боричкане за властта да се раждат идеите и решенията за коренната
промяна на държавата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар