Криворазбраната искреност

Често е доста нелепо голямото ни чувство за национална гордост, че сме много по-искрени от напредналите народи, докато тях ги обявяваме за по-лицемерни от нас. Тази самоизмама явно не ни дава възможност да виждаме, че често става дума за глупост от наша страна, която не само ни вреди, но и която не осъзнаваме и така сами се лишаваме от възможността да се освобождаваме от нея. И не трябва да подминаваме факта, че ако чрез така наречената ни  искреност не само не отчитаме различните интереси, виждания и предпочитания на другите, но и смятаме, че това ни дава право да ги пренебрегваме и поругаваме, тогава волю неволю се превръщаме в хора, които погазват основни правила от етиката на общуването и отношенията. Така че не трябва да се заблуждаваме, че самоизмамата, че казваме истината, ни дава правото да се отнасяме лошо към другите, независимо дали го съзнаваме или не. Нито пък да смятаме, че ако набеждаваме самоцелно и самомнително другите в лицемерие, това по предпоставка отговаря на истината и ни дава право да ги виним и съдим за каквото ни е угодно.