Унищожената традиция и псевдотрадицията наследена от комунизма

Успелите през прехода досега са шепа хора, докато неуспяло е голямото мнозинство, така че няма как преходът да е приключен удовлетворително за мнозинството.  Проблемът с наследството от комунизма е, че когато идва на власт той обявява, че ще установи и развие коренно ново общество и затова унищожава съществуващата до него традиция и се опитва да развие нова. Но когато в крайна сметка провали България и се самоунищожи, се оказа, че той е унищожил традицията и е оставил вакума на собствената си псевдотрадицията след себе си, която, от една страна, подвежда хората да се опитват да се придържат към нея, като към нещо нормално, но от друга страна, създава провал и разпад на обществото, защото се опитва да търси бъдещето под формата на възпроизвеждането на духа на близкото минало, което ни е провалило. Така че ако искаме да говорим за свободата, първо би трябвало да разберем, че едно от основните неща, от които би трябвало да се освобождаваме днес, е лошото наследство, което ни е останало от комунизма, което обаче не съзнаваме и по тази причина не можем да осмислим като нещо, от което е императивно да се освобождаваме. Така оставаме заложници на собственото си невежество като общество или по-скоро на невежеството на елита, който също е наследство от миналото и е носител на тази псевдотрадиция, от която трябва да се освобождаваме, за да изграждаме новия живот, в коренно нови условия и среда. От лошото наследство на комунизма е нужно да се освобождаваме най-малкото и затова, че в него свободата е сведена до някаква безсмислица, която съществува единствено в съзнанието на хората и затова няма как да бъде развита до статута на ценност за цялото общество, което в голяма степен блокира възможността за развитието на промените, от които се нуждаем. Или казано по друг начин, имаме само останали критерии и стандарти за това как се живее в условия на „реален социализъм“ и не си даваме сметка, че нямаме критерии и стандарти за свободата, демокрацията и капитализма и не разбираме, че образоването на обществото за тези стандарти все още е в самия си зачатък и затова нямаме основа, върху която да осъществяваме прехода и коренните промени към лично и общо добро в новия си живот. Оказва се, че промяната от една социална система към коренно противоположна социална система не става с магическа пръчка, а изисква дълго и мъчително образование и просвета на цялото общество, което може да продължава десетилетия и поколения напред, но засега не се виждат водачите, които биха могли да поведат в тази посока.