Всъщност осмиването е само начало на съзнание за грешките и недостатъците, начало на опит да се вниква и да им се придава смисъл и съдържание. Но то е също така основа на хумора и сатирата, които са смятани от край време за ескейпизъм, бягство от проблемите и неприятностите на тежкия живот. Можем даже да го сравним на някаква терапия със смях, която ни дава възможност да се присмеем на грешките и недостатъците, да се успокоим, да преглътнем и да продължим нататък. Това обаче е по-скоро загърбване на недостатъците и проблемите, отколкото правене на необходимото за тяхното решаване. Дори се стига до абсурдна игра на надхитряване, в която хората започват да се надпреварват да се упрекват, винят, съдят за грешките и недостатъците в стремежа си да постигат влияние и власт над другите. Така се стига до израждане на обществените отношения и до присмехулство, взаимно плюене, чернене, заклеймяване, при което до такава степен се разбива духа на мислене, общуване, отношения и работа в обществото, че лошите резултати говорят сами за себе си. Стига се също така и до друго израждане при стремежа на хората да търсят известност и признание. На принципа – всяка реклама е добра – като не могат да станат известни с добро, много хора избират да станат известни с лошо, за което може да се каже, че благоприятства медийната среда. И тъй като част от лошото са грешките и недостатъците, те започват да ги повтарят и задълбочават, само и само да привлекат вниманието, което води съответно до задълбочаването и множенето на проблемите в обществото, а не до тяхното решаване.
В нашия случай поне осмиването на грешките и недостатъците явно се отнася за другите, а не за нас самите, защото нямаме самосъзнанието, че става дума за нашите грешки и недостатъци. Това в добрия случай води до непрекъснато нервничене и подсещане – Нали ви посочихме грешките, защо не се поправяте и променяте? – докато в лошия случай води до открити вражда, злоба, омраза и непрекъснати взаимни обвинения и съдене на другите, което след това се преражда във винене и съдене на всички за всичко. Дух, в който съвместните мислене, общуване, отношения, дела стават невъзможни.
Социалната критика съвсем не е само осмиването на грешките и недостатъците в литературата и изкуството. Всъщност тя е развито свободомислие и философско проникновение, които отиват много по-надълбоко и нашироко в обяснението на грешките, недостатъците, проблемите на обществото. Тя съпровожда обществения диалог от съмнението, несъгласието, противореченето в началото, за да могат да се родят и изложат различните идеи и обяснения, по дългия път на обясненията за достигане на разбирателство, съгласие, единство за поуките, поправките, решенията, до осъществяването на добри резултати и успехи на дело. За тази цел обаче ни е нужно първоначално чувство за общност и за общо мислене, защото те ни дават волята да обсъждаме грешките, недостатъците, проблемите като свои, а не като чужди и съответно развиват волята ни да поемаме отговорност за тях, като развиваме отначало докрай целия процес на измисляне, проверяване, решаване, осъществяване на промените. За съжаление чувството ни за общност не е много развито, а обществения диалог, който водят политиците и обществените личности все още е на нивото на личното плюене, чернене, винене, съдене на другите с цел да доказват, че те са добрите, а другите са лошите. Така общественият диалог не може да стигне до разговори какво са грешките и недостатъците, независимо кой ги прави и какви са поправките и решенията независимо кой ги измисля и предлага, което означава, че социалната ни критика се намира още в начален стадий на развитие. Или казано по друг начин се намираме все още на етапа на отричането на грешките и недостатъците, като нещо, което се отнася за нас, тоест намираме се в началото на оздравителния процес от стреса от неуспеха (отричане, гняв, преговори, депресия, приемане). Именно от тази гледна точка ми се струва много подходяща мисълта на Волтер за начало на диалога в нашите условия днес – „Този, който крие грешките и недостатъците си, няма намерение да се поправи.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар