За основа на разсъжденията си използвам разпространената в англоезичния свят схема на петте стадия на мъката (five stages of grief – denial, anger, bargaining, depression, acceptance) – отричане, гняв, преговори, депресия, приемане, като приемам, че мъката от неуспеха е един от частните случаи. В началото отричаме инстинктивно неуспеха, защото е явно, че целта ни не е била да се провалим и затова е естествена самозащитна реакция да бягаме от отговорността за неуспеха. Става дума за самоизмама, която обаче е и нужна и полезна, защото неуспехът е факт, който не можем да променим и който предизвиква голям стрес, но който ние трябва да преодолеем и да продължим напред. Гневът е източника на емоционалната енергия, която ни дава възможност да напрегнем сили и да се мобилизираме за предстоящите усилия и работа, които ни предстоят. Тази енергия ни е необходима за развиване на волята за промяна, а също и за осъществяване на преговорите, тоест диалога за раждане на идеите, обясненията, доводите, които ни помагат да придаваме заедно смисъл, същност, съдържание на случилото се, както и да правим равносметка за ролята ни в него. Съвместното придаване на смисъл е част от процеса на обществения диалог за развиване на самосъзнание за това до каква степен постигнатите резултати зависят от нас или са плод на независещи от нас условия и обстоятелства. За тази цел обаче е нужно не само да можем заедно да придаваме смисъл, но и да можем да постигаме разбирателство, съгласие, договориране на равносметката, обясненията, решенията, за да можем да създаваме полезните обществени мислене и познание. Чрез диалога ние успяваме да преглътнем неуспеха, а също така и да виждаме спасението във възможността да измисляме и постигаме промени. Диалогът ни помага да се учим да ценим и свободата, защото ни дава възможност да видим, че имаме избор, да се вайкаме и оплакваме от неуспеха, от една страна или да се насочваме към измислянето и постигането на промени, от друга. А колкото повече развиваме съзнанието, че нещата в живота зависят от нас самите и от свободната ни воля, толкова повече ние се учим да бъдем свободни и да мобилизираме силите, волята, знанията, уменията си за намиране на изход от неуспеха. В горната схема депресията е състоянието, при което съзнателно или подсъзнателно, ние сме били убедени от обясненията в диалога, което води по естествен начин до приемането, че провалът е плод на нашите грешки, недостатъци, усилия, но и че от нас зависи да организираме нов цикъл от промени, за да можем да успеем следващия път. Именно диалогът е този, който ни дава възможност да развием в положителна насока емоционалната енергия от гнева и да я насочим за развиване на свободната воля, която ражда и развива както волята за промяна, така и волята за успех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар