Андрешко е литературен герой и би си останал такъв ако не се правеха днес интелектуални опити той да бъде обобщаван и използван в социалния и политическия диалог. Освен това тези опити се подемат и повтарят от политиците на най-високо държавно ниво, без да си дават сметка, че поемат по погрешен път, който не може да ги доведе до нищо добро. Всъщност тази идея става символ на некадърния опит да се премине от литературен анализ към социална критика и така вместо да се започне да се създава необходимото за България обществено и философско мислене, което да помага на промените, ние си създаваме допълнителни проблеми, без да го съзнаваме и без да можем да ги решаваме.
Разбира се формално погледнато Андрешко е наистина лош данъкоплатец, който не иска да си плати данъка и следователно е лош гражданин. Това би било така обаче само ако той живееше в идеалната, справедлива държава. Но по начина, по който са структурирани и разказа и образа на бирника, последният по-скоро се явява символ на несправедливата държава, която стига до крайността да лишава от насъщния хората, които го произвеждат и да им причинява допълнителни страдания и бедност. Така държавата се е превърнала в символ на злото и на Андрешко не остава нищо друго освен да търси начин сам да се защити от него. От тази гледна точка неговата хитрост, която по принцип е лоша основа за развиване на обществени отношения, се превръща в единствената добра страна на хитростта, а именно да ни служи за средство, което ни предпазва от злото. И тъй като се опитват да използват Андрешко като обобщен отрицателен образ на българина днес, тогава би трябвало да разгледаме проблема и от гледна точка на въпроса – Кой на кого служи, човекът на държавата или държавата на човека? Ако разгледаме положението в селското стопанство днес както в България, така и в Европа, ясно се вижда, че държавата не само не товари с непосилни данъци селскостопанските производители, но и им оказва доста голяма материална и финансова помощ, за да развиват дейността си.
Всъщност проблемите, които възникват от използването на погрешното предубеждение спрямо Андрешко произтичат от опитите на хората с влияние и власт да го използват като средство да внушават чувство на вина у българина и народа, за да могат по-лесно да ги манипулират, контролират, управляват. В случая става дума за една голяма самоизмама, за да не казвам погрешно обществено мислене, която кара силните на деня и хората с власт да се заблуждават, че общественият живот е игра на надхитряване и техните интелектуално и политическо превъзходство им дават предимството да спечелят тази игра в своя полза. Това, което не си дават сметка обаче е, че тъй като народът владее единствената положителна страна на хитростта като средство към доброто, той се оказва и най-добър в надхитряването по принцип, което му дава преимущество в тази игра, от една страна и обрича хитреците с влияние и власт на провал, от друга. Другото, за което не си дават сметка е, че когато налагат надхитряването като основа на обществения живот, те не само пречат и вредят на обществото и го провалят, но и че режат клона, на който са седнали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар