Защото не се разбира смисъла, същността, ролята му в обществения живот, както и важността, нуждата и ползата от него. Така вместо да бъде отварян все повече за нови хора и мислене, за да може да се динамизира обществото и да се използва потенциала и волята на гражданите да участват и допринасят с нови идеи и решения, той все повече се затваря, за да могат хората с власт, положение и пари да запазват влиянието си и да се предпазват от евентуални промени в тяхна вреда, като така вредата остава за голямото мнозинство. Друга причина за затворения диалог е наследството на вяра в насилването и манипулирането на обществото, което предполага наследство на незнание, неумение и липса на воля да се използва диалога като средство да се обсъждат, обясняват, решават проблемите. Вярата в този начин на организация и управление всъщност показва до каква степен управляващите и управлявалите България, защото това важи за всички изредили се досега, изпитват неприязън и презрение към народа си, а оттам и че не милеят за неговото добро. А това, че нямат нито знания, нито умения, нито воля да отварят диалога с народа се вижда и от липсата на каквито и да е желания и стремеж да разговарят с хората и и да ги убеждават, както и да се стремят да печелят доверието и подкрепата им за решенията, промените, целите. За това говори и пълното недоверие и съмнение на народа към политиците и политиката като цяло. И поради неблагоприятното обстоятелство, че най-успелите се явяват най-големи носители на наследството от грешно мислене и лоши навици, се стига до положение не само да няма стремеж към тяхната промяна, но и те да бъдат използвани за пример в мисленето и поведението от голяма част от обществото. Всъщност хората, които носят най-голяма отговорност за отварянето на диалога, политиците и медиите, също го затварят с надеждата, че така ще могат да получават най-голяма изгода за себе си и съответно да злепоставят и вземат връх над съперниците си. Затова те са станали символ на нетърпимостта към различното и критичното спрямо тях мислене, което пък е израз на липсата на самокритичност и тя ги прави неспособни както да поправят и променят сами себе си, така и да дават пример на обществото за промяна в името на общото добро. Една от причините е, че нито умеят да измислят, нито пък да използват идеите и решенията измислени от другите и затова се чувстват силно застрашени от евентуалните нови хора и мислене, които ще ги засенчат и изместят. Като въобще не ги е грижа, че тяхната основна и най-голяма отговорност е измислянето и постигането на общественото добро. Не само това, но те са превърнали публичното пространство в арена на някаква извратена игра на надхитряване, в която не само не може да се прави нищо полезно за общото добро, но и не може даже да се води елементарен смислен разговор за него, а това е нужно, защото още не сме започнали да се учим на полезен диалог. Именно тази игра е причина да е създадена цяла една система на мислене, която е подчинена на самоизмамата, а нямаме развита способността за самокритичност, за да можем да се освобождаваме успешно от нея. Друго нещо, което пречи на развитието на воля и способности за диалог е духа на вражда, винене и съдене, който просто ни пречи, вреди и проваля, без да носи какъвто и да е плюс в замяна. И докато бързаме да използваме стари и грешни клишета от далечното минало, за да се лъжем колко сме били етични, не забелязваме въобще доколко сме станали неетични даже за най-простите неща. Общественият и политическият живот са диалог и лошият ни живот подсказва незнание и неумение да водим този диалог, така че чрез него да постигаме измислянето, общуването, отношенията, делата, които да ни помогнат да го подобряваме. Не е много сигурно обаче дали съществува това, което би събудило съмнението ни в тях, а оттам и да ни помогне да започнем да се учим да си помагаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар