Защо ходиш така накриво – казала на рака майка му. Много по-добре е да ходиш направо. А младият рак отвърнал: „Съвсем вярно, майко, защо не ми покажеш как.” Поуката от баснята на Езоп за рака и неговата майка е, че даването на пример е много по-добро средство за убеждаване, отколкото отправянето на упреци.
Така че у нас старите изхождат от същата логика, когато отправят упреци към младите, че нямат морал и пропадат. Въпросът е обаче - Имат ли старите моралния авторитет да упрекват и съдят младите. За да могат да го правят, те би трябвало да оставят безспорно добро наследство, което да се признава от всички, тоест и от младите, защото моралното се състои от оставените добри нрави. Наследството, което оставят обаче се обобщава с това, че сме най-бедното, корумпираното и отчаяното общество в Европейския съюз, като може да се каже, че почти няма вече разлика между това, което мислят за нас в Европа и това, което мислим самите ние за себе си.
Странното в мисленето и поведението на старите е, че, от една страна, се жалват от лошия и беден живот, но, от друга страна, не искат да носят отговорност за него и някак се опитват да прехвърлят отговорността върху гърба на младите. Според българската народна мъдрост това се нарича – „да прехвърляш вината от болната на здравата ръка”. Абсурдното е, че вместо да изразяват народната мъдрост и да я предават на младите, те правят точно обратното, бягат изцяло от отговорност за това, което оставят като наследство. При това положение обаче не могат да искат от младите да поемат отговорност за наследството, което получават от миналото и за което явно нямат никаква вина. Лошото е, че старите дават пример не само за безотговорност на младите, когато ги въвеждат в общественото пространство и обществения живот, но още и за много други вредни навици и грешно мислене, за които даже нямат представа, защото нямат развита нужната самокритичност. Така че, като не оставят добро наследство, не носят отговорност за състоянието на страната, не си дават сметка, че възпитанието на младите е също тяхна отговорност, те няма на каква основа да смятат, че могат да се самоиздигат за авторитети пред младите.
Една друга българска пословица казва: „Света е на младите”. И ако трябва да я свържем с абсурдното твърдение, че „младежта няма морал и пропада”, можем да кажем, че ако наистина младежта пропада, то тя пропада в моралния вакуум оставен от старите. Така че ако трябва да изпълни ролята си на поколение на бъдещето, би трябвало да не дава възможност да водят отношения с нея на основата на внушаването на вина, защото и това е част от лошото наследство оставено от управлението в условия на тирания. За да изведат страната обаче от духа на абсурдността наследена от миналото, младите би трябвало да поемат отговорност за състоянието на страната, независимо че не са отговорни за него, защото промените започват от лошото и то е нужно да се определя и назовава. А за да могат тези промени да доведат до доброто, което желаем, тогава е нужно да се научим да си поправяме грешките, да си решаваме проблемите, да измисляме и осъществяваме проектите, които да преобразяват България. Само тогава, след като изминат още 50 години, младите ще се научат не само да носят отговорност за наследството, което оставят, но и ще могат с гордост да правят равносметка, че оставят страната ни в по-добро състояние от това, в което са я заварили и наследили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар