Уловката на тази идея е, че се опитва да изходи от формалната връзка между български народ – български политици. Разбира се много важен в случая е и контекста, а именно – политиците са калпави, защото народът е калпав. Би било смешно, ако не беше жалко в светлината на обществения и политическия ни живот да се опитват по този начин да правят връзка между политици и народ, от една страна и да обясняват незнанието и неумението на политиците, от друга. Всъщност този статичен, материалистичен смисъл е съвсем в светлината на „голямото марксистко проникновение” – Битието определя съзнанието. Само че политическите процеси са по-скоро динамични процеси, които би трябвало да носят динамиката на промените от лошо към добро. Така че не е нужно да изпадаме в детската игра на инатене да се упрекваме и виним взаимно – „Ти си лош. Не, ти си лош” или „Ти си виновен. Не, ти си виновен”, а е необходимо да разгледаме политическите процеси по смисъл и същност и да видим какви са отговорностите в стремежа ни към по-добър живот. С избора си на политиците народът признава тези хора като по-добрите измежду неговите среди и им дава правото да го водят, организират, управляват в името на промените. Така политиците получават властта да определят какво да се мисли и прави в обществото, но и в същото време носят голямата отговорност за постиганите резултати на дело. И когато резултатите са лоши и народът чувства и мисли, че живее бедно и лошо и търси отговорност от политиците, тогава да се каже „Какъвто народа, такива и политиците”, означава да се отваря врата на политиците да бягат от отговорност и даже да се опитват да прехвърлят вината от болната на здравата ръка, тоест да проявяват нахалство и арогантност и да прехвърлят отговорността за лошите резултати на народа и да се оправдават с него. Разбира се това не се прави открито, а с голяма доза лицемерие и демагогия, които достигат върха си по време на избори, но това с нищо не променя факта, че това показва незнание, неумение, нежелание да се служи на народа. Точно обратното, внушаването на чувство на вина и старанието да го управляват на тази основа означава, че политиците не само не искат и не могат да му служат всеотдайно и самопожертвователно, но и изпитват презрение и неприязън към него и се опитват да го контролират и манипулират съобразно своите амбиции, желания, стремежи. За съжаление това са начини и средства за организация и управление наследени от близкото минало и условията на тирания.
Така че бягството от отговорност и прехвърлянето на вината за лошите резултати от обществения живот води до пълното недоверие и съмнение от страна на народа към политиците, както и всички останали водачи в обществото. Това не само проваля обществото, но и предопределя лошите резултати и занапред, защото подобни идеи не допринасят с нищо за подобряването на мисленето, общуването, отношенията, делата в България. Тя може да е формално вярна – Български народ, български политици или Калпав народ, калпави политици, но е вредна и грешна точно с подсмисъла, който се влага в нея и с последиците за общуването и отношенията в обществото. Всъщност тя води до такива обществени отношения, при които се оказва, че и народът е сбъркал интелигенцията си и интелигенцията е сбъркала народа си, тоест, че народът няма интелигенция и интелигенцията няма народ, което ни прави общество от доста първобитен тип. При това положение не е чудно, че не можем да измисляме, правим, постигаме резултатите, които бихме искали като общество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар