В тази идея явно се опитват да изхождат от логиката, че като се променят частите, ще се промени и цялото. В случая с обществените промени обаче това не само не е валидно, но и е може би най-грешния подход, защото в желанието си да се променят хората ще правят каквото си искат, както си искат с оглед на това, което искат да постигнат. И ако се направи равносметка може да се окаже, че не само не са постигнати промени към добро, но и че животът може да се влошава. Пращането на хората да се променят всеки за себе си е по-скоро начин те да бъдат изолирани, за да могат да бъдат по-лесно манипулирани и контролирани, което е от полза на силните на деня, хората с властта и парите.
Промяната към доброто за всички изисква разбиране за общо добро, което да се подкрепя от хората и да обединява усилията им за неговото постигане на дело. За тази цел е нужно да съществуват отворен диалог и дейно свободомислие, които да работят за раждането и развиването на идеи, обяснения, решения, които да придават смисъл и същност на общото добро. Нужно е също така хората да имат чувството, че са неразделна част от процесите на измисляне, проверяване, решаване какво да се прави и как да се осъществява, за да чувстват, че участват и допринасят за постигането на промените и целите. Това прави обществените процеси доста сложни и изисква хората да бъдат убеждавани, за да се печели доверието и подкрепата им за всяко отделно нещо. А колкото повече се движим от общото към единичното, от гледна точка на доброто и лошото, за толкова повече неща хората трябва да бъдат убеждавани и печелени, защото те са силата, която генерира волята и енергията за промяната и затова са съюзника, без който не може. До ден днешен обаче диалога се затваря и никой не се стреми да ги убеждава и печели, а по-скоро и политиците и интелектуалците ги смятат за стадо, което заслужава по-скоро да бъде ръчкано с остена, като от време на време може да им се пуска някое ласкателство за демагогия. Въобще силните на деня смятат обществения живот за воля и борба за власт, която е достатъчно да спечелят, за да могат след това да казват на хората какво да мислят и правят, докато диалогът минава за празнодумство и губене на време. Явно смесицата от невежество и цинизъм е доста голяма, защото политиците успяват да вземат властта независимо от това, че си признават, че не разбират от политика. Трудното обаче идва след това, защото така или иначе сме най-бедни и най-недоволни от живота си в целия Европейски съюз, което прави промените все така неотложни и належащи. Но когато се опитваме да говорим за нужните промени и преход се оказва, че не можем да измисляме нищо смислено и съдържателно, което да буди разбирателство, съгласие, единство и по-скоро продължаваме да се чувстваме обречени и неспособни да генерираме воля и енергия, за да се устремим към промени. И все още не сме се усъмнили, че политиката и общественият живот са диалог, който би трябвало да бъде непрекъснато отворен, за да можем всички да участваме и допринасяме. Пълното недоверие и съмнението на народа към политиците и обществените личности показват доколко не знаем и не можем да договорираме промените и да се организираме и да си сътрудничим, за да се стремим към тях и да ги постигаме. Въпросът е дали ще развием скоро обществената воля да се образоваме заедно, а не всеки да мисли и действа за себе си, за да можем да започнем да измисляме и постигаме промените на България заедно, защото доброто начало е само половината от работата. Другата половина ще са истинските резултати, които ни удовлетворяват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар