Схемата е взета наготово от Запада, като се смята, че държавата работи за доброто на хората, а оттам и двете ченгета стават неразделна част от доброто по предпоставка в обществото. Логиката на този диалог е играта на надхитряване между добрите по предпоставка ченгета и лошите престъпници, за да могат първите да изобличат и обезвредят последните. Когато обаче у нас доброто и лошото ченге тръгнат да си организират партия, за да превземат политиката, като хуните на Атила, по силата на волята им за власт, тогава диалога между доброто и лошото ченге става основа на диалога в държавата, тоест става правило в политическия и обществения живот. Именно това прави любопитно да се опитаме да се задълбочим в същността и смисъла на този диалог.
Оказва се, че играта на надхитряване върши много добра работа в началния етап по пътя към властта, защото отвсякъде дебнат противници-врагове, така че тя помага да оплюват и чернят тях, да представят себе си в по-добра светлина, за да печелят доверието и подкрепата на хората, да бият всички по изборите. Голяма част от тази игра са упреците, виненето, съденето на предишните управници, защото това резонира добре със силно накърненото чувство за справедливост на българския народ. Доброто и лошото ченге се справят добре със задачата и не само печелят доверието и подкрепата на хората, но и бият подред на номерата на изборите, така че даже софийските и селските тарикати могат да им завидят. Всъщност последните не само улавят духа на времето, но и започват да се присъединяват и да пригласят във виненето и съденето. Маршът за спечелването на властта е успешен и от нейните позиции виненето и съденето стават още по-енергични и прерастват в заклеймяване. Така обществения диалог неусетно се превръща в едно непрекъснато винене и съдене на бившите управляващи, на съдебната система, на лекарите, на Андрешко, лошия данъкоплатец и независимо от приказките на демагогията, с които се опитват да компенсират, изведнъж се оказва, че всички са потенциални нарушители и всички са достойни за упреци и обвинения. Да не говорим, че даже набързо включените в употреба разузнавателни средства потвърждават това! В създалата се олелия хората не само не могат да си дадат сметка, че надхитряването и разобличаването на лошите е съвсем различна дейност от организацията и управлението на доброто, което е работата на политиката, но и започват да приемат като най-нормалното нещо взаимното надхитряване между институциите и между хората в обществения живот. От друга страна вътрешната организация по полицейски принцип означава водене на диалог на основата на заповедите и тяхното изпълнение. Диалогът извън тях е игра на празни приказки, а висшестоящия не подлежи на съмнение и е винаги прав. Оттук и самоизмамата за правотата на този, който стои най-високо и съответно нетърпимостта към критиката, която му се отправя, което води до липса на самокритичност. Като добавим към това самопризнанието на доброто и лошото ченге като влизат в политиката, че не разбират от политика и гордостта им, че са по-скоро полицаи отколкото ръководители на държавата, тогава са оказва, че вместо да се променят и образоват за политиката, те по-скоро се опитват да я преобразят по подобие на полицейската дейност. А това може би е бързия начин да се превърнат от неграмотни в специалисти и експерти по всички въпроси без даже да се образоват за това.
Ако обобщим, въвеждането на надхитряването като правило на обществения диалог не може да доведе до доброто на мнозинството, защото използвано от двама, единият губи, а другият печели. Когато пък се използва от всички, пак само един или шепа печелят, а всички останали губят. Разбира се доброто и лошото ченге може би вярват , че като разполагат с максималната власт, ще могат да са измежду шепата хора, които печелят от надхитряването до степен да опитат да останат на власт 30 години, по примера на избрания от тях политически модел за подражание, бай Тошо. От друга страна, самоизмамата и безотговорността, които произтичат от логиката на заповедите и тяхното изпълнение, затварят диалога и убиват свободомислието, които единствено могат да ни научат, че доброто не е нещо, което някой знае и казва на другите, за да слушат и изпълняват, а е това, което измисляме, решаваме, договорираме заедно, за да можем след това убедено да го подкрепяме и осъществяваме на дело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар