Изглежда това може да се нарече идеята на идеалната самоизмама, защото глупаците най-малко се смятат за глупаци. Не лош пример бяха Тримата глупаци на Доньо Донев, които често приличаха на самите нас, но всички някак смятахме, че това се отнася за другите. Не знам дали смисъла на това не се крие някъде в мисълта на Гьоте, че „Ние по-охотно признаваме своите грешки в поведението, отколкото в мисленето”, само дето е много по-лесно да виждаме грешките на другите отстрани, отколкото своите собствени. Също като двете торби на Езоп, малката с хорските грешки, които винаги виждаме и голямата със собствените ни грешки, които не виждаме, защото я носим на гърба си.
Какво всъщност е глупостта, природна даденост или функция на мисленето и поведението? Едно от най-ясните определения, което се намира от древността и до наши дни е, че „глупак е този, който повтаря грешките си”, така че може да приемем, че – глупостта е в повтарянето на грешките. От тази гледна точка можем да развием мисълта на Гьоте в смисъл, че грешките в поведението явно не сме склонни да виждаме и затова се нуждаем от другите, за да ги забележат и да ни помагат заедно да ги осмисляме. Защото без осмислянето на грешките като такива и без самокритичността, за да си ги признаем, ние няма да изпитаме желание да ги повтаряме. Осмислянето обаче се прави от мисленето, а точно в него ние по-трудно признаваме грешките си, където в голяма степен се крие трудността. А испанската пословица – „Човек е единственото животно, което повтаря грешките си”, също показва, че има нещо в природата на мисленето ни, което ни пречи да виждаме и признаваме грешките си. Всъщност не е трудно да се досетим, че мисленето може както да ни помага, така и да ни вреди, особено когато е грешно. Може би има също така и конфликт, който възниква поради различната природа на мисленето и поведението. Защото за да можем да проникваме в смисъла на нещата се нуждаем от критичното мислене, тоест от съмнението и проверката, докато действието се нуждае по-скоро от безусловната вяра и упорството. Така че като се улисаме в устрема и усилията на работата явно не сме склонни да проявяваме съмнението и проверката, които да ни помагат да виждаме грешките си, а още по-малко и да проявяваме желание да ги осмисляме. Изглежда в случая лоша шега ни играе и инстинкта за самосъхранение, който ни тласка да постоянстваме и да се инатим, вместо да се опитаме да разберем критиката на другите.
Колкото и да не ни се иска се оказва, че глупостта е нещо, което е заложено вътре в нас по предпоставка и колкото и да я отричаме, въобще не зависи от нас и нашето мнение дали сме се изявили като глупаци или не. Понякога хората се увличат да си вярват, че могат да определят кой е глупак и кой не, като разчитат или на нахалството си или на бързината или на внушаването на чувство на вина у другите. Само дето не си дават сметка, че стават като малките деца, които се обиждат до дупка – „Ти си глупак, не ти си глупак” – и смятат, че могат да се наложат над другите като проявят по-голям инат. Това може само да ги постави в неизгодната позиция да правят грешки и да ги повтарят, без да си дават сметка и така сами да попадат в клопката на глупостта. Единственото, което може да ни помага да не повтаряме грешките си е да подлагаме самите себе си на съмнение и проверка, тоест да бъдем самокритични, нещо, което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Пък и не съм виждал някъде самокритичността да е попадала на вниманието на обществото ни или някой да се е загрижил, че може да е нещо доста по-потребно от игра на празни приказки. Но дори и да проявим самокритичност и да разберем грешките си, все още не е сигурно, че ще престанем да ги повтаряме. Може би ако го осмислим като същност на глупостта, това ще ни дава възможност да се освобождаваме по-лесно от нея и да го правим с по-голяма охота. Разбира се като не повтаряме грешките си ще можем да се предпазим от глупостта, но това не означава, че ще се научим да ги поправяме. А това също е нужно, защото поправянето на грешките е неразделна част от промяната към по-добро, което за нас засега остава някъде напред във времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар