Ако приемем, че мъдростта е знанието, което ни помага да постигаме доброто и то като нещо, което се отнася за всички, тогава любовта към мъдростта би трябвало да е любов към знанията, които ще ни помагат да допринасяме към общественото добро.
Особеност на доброто е, че има две основни компоненти. Първата е свързана с доброто под формата на знанието и опита, които получаваме от традициите, нравите, обичаите, наследени от миналото, а втората, с доброто, което измисляме и постигаме с цел промяна на съществуващото положение. И независимо че традициите са обобщени и вписани в много принципи, правила, закони на обществото, не може да се каже, че много хора имат представа за тях, разбират ги и са ги възприели в мисленето и поведението си. А когато те са взети наготово или пък са налагани насила и без диалог, тогава още по-малко има вероятност да има разбирателство и съгласие даже за доброто, вградено в традициите. Още по-малка е вероятността пък да се постига съгласие и разбирателство за доброто, като пряка функция от измислянето и обясняването на доброто, защото ако трудно се съгласяваме за традициите и наследството, тогава няма как да се съгласяваме лесно за това, което тепърва е нужно да се измисля и осъществява.
Макар формално погледнато философията да е любов към мъдростта, може да се каже, че тя е в същността си царството на свободомислието, което се занимава с раждането и развиването на идеите и обясненията за света, в който живеем. Интересното за свободомислието е, че всяко поколение го развива за себе си и това, че някой преди нас го е развивал не означава, че и ние сме автоматично способни на него. Точно обратното, един път ние го развиваме, когато се образоваме в съществуващото вече познание, което е пряко свързано с това да си обясняваме смисъла и същността на предмета, който изучаваме. И втори път го развиваме, когато стигнем до способността да раждаме съвсем ново самостоятелно мислене и започнем да измисляме идеи и обяснения, които не са съществували.
Всичко това можем да правим съвсем сами, но разбира се тогава другите може даже да не разберат, че нашите търсения и вълнения съществуват и че от тях се ражда мислене, което би могло да бъде полезно за всички. Единствено, когато излезем в общественото пространство и се включим в отворения диалог, ако такъв въобще съществува, и споделим своите идеи и обяснения, само тогава има възможност някой да им обърне внимание и те да станат обект на разисквания и проверки и да носят смисъл, полза, добро за хората поотделно или за обществото като цяло. Ако пък искаме идеите и обясненията ни да допринасят за общественото усилие към промени към по-добър живот, тогава е наложително тези разбирания да бъдат подлагани на съмнение, проверка, преценка от останалите, за да можем да се надяваме, че те ще получат тяхното одобрение и подкрепа. Това е пътя, по който векове и хилядолетия идеите и обясненията са се налагали в общественото пространство и са ставали сила и фактор в промените на обществото и неговото развитие. Разбира се има идеи, които са били раждани за собствено удоволствие или съвсем непреднамерено и без желание за обществен принос, а впоследствие са извървявали своя път през годините и даже вековете, за да се превърнат в обществена сила за промяна. Но това с нищо не променя положението, че те са се превръщали в смислено обяснение и са допринасяли за конкретни резултати на дело, само след като са били обсъждани, проверени и възприети от повече хора в обществото. Е, може да се каже, че понякога разпознаването и признаването на подобно мислене си е отделен проблем за общността и ако нямаме способности за това, може много важни и добри неща да ни минават под носа, а ние да не можем въобще да се усъмним, че става дума за нещо полезно.
Спомням си един пример, когато французите изпратили държавен чиновник да провери дали железниците са приложими във френски условия, когато англичаните измислили парната машина. Човекът се върнал и докладвал, че те във Франция, което станало причина за забавянето на въвеждането на влаковете с около 10-12 години. А какво би станало ако не ставаше дума за такива конкретни практични нововъведения?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар