Ако изходим от заглавието на темата, което, както беше споменато, носи името на книга от края на социализма, е интересно да зададем този въпрос, защото именно тази книга загатна, че 2500 години философия не е просто въведение към обективната, научна истина за историческото развитие на света на Марксизма-Ленинизма, а е основата за традиционното развитие на човечеството, към което волю неволю сега се налага да се приобщаваме наново. Догматичната фанатичност на идеологията на социализма до такава степен е обезобразила България със своето философско мислене, че сега просто е невъзможно да се върнем към нормалното без да стигнем до философските основи на обществото, защото те са изцяло разрушени или пък повредени до степен да е необходима пълната им подмяна. А няма как да разчитаме на идеите, обясненията, теориите създадени от другите, защото преход досега не е правен от комунизъм към капитализъм. Но даже да е имало такъв преход и чужд опит те с нищо не биха променили необходимостта сами да измисляме и постигаме желания живот поради принципа на свободата. По силата на историческото си развитие обаче ние не сме били част от европейката философска традиция, което ни поставя в положението на общество, което е нужно да измисли и изгради себе си почти от А до Я. От голяма полза в това отношение би било философското мислене, което е способно да обяснява защо свободата е толкова важна ценност за обществения живот, че обществата не само са се научили да воюват и да се жертват за нея, но и са я направили неразделна част от мирния и градивен социален живот. Да си обясняваме също защо идеалите на патриотизма и приятелството са могли да играят такава важна роля в Древна Гърция, а у нас днес са подходящи само за високомерно присмехулство. Да вникваме по какъв начин мисълта на Сократ - Знам, че почти нищо не знам – има отношение към развитото свободомислие, към самокритичността и самопознанието, както и към отварянето и развиването на обществения диалог, което днес в още по-голяма степен е неразделна част от съвременните свободни и демократични общества, но което за съжаление ние не владеем. Да разбираме защо „В началото бе словото” и как това е прераснало днес в широкия и задълбочен дискурс по отношение на въпросите и проблемите на организацията и управлението на държавата и допринася за постигане на качествени условия на живот или съответно некачествени, когато нямаме знанията и уменията да го постигаме. Защо „Мисля, следователно съществувам” не е просто твърдение, а символ на началото на модерната философия, която видоизменя качествено Европа и света и слага началото на теорията и практиката на съвременните теория и практика на обществото, които ние все още не разбираме и не можем да използваме за свое добро. Философско мислене е нужно и за да подложим на съмнение и проверка такива основополагащи идеи на Марксизма-Ленинизма като „Битието определя съзнанието”, „Премахването на частната собственост”, „Философията досега се е опитвала само да обяснява света, а целта е той да бъде променен”, както и много други, които и до днес са всепроникващи създават грешна основа на общественото мислене, което ни пречи да се поправяме и променяме. Няма как да се мине без философско мислене, когато коренните промени тепърва предстоят, независимо дали го съзнаваме или не, а ние до такава степен нямаме представа за отношението ни към обществения живот, че отричаме отговорността си за лошото му състояние и не можем да проявяваме свободната воля, с която да се устремяваме към измислянето и осъществяването на промените. Преходът и промените, от които се нуждаем, са от тирания към свобода и демокрация, от комунизъм към капитализъм, а това са дълбоко философски промени и колкото повече се инатим и се стремим да го отричаме, толкова по-дълго няма да можем да развиваме мисленето, общуването, отношенията на здравата основа на новия ни живот. Става дума за социални проекти, които няма възможност да се осъществяват ако не сме в състояние първо да ги изказваме, а след това да изминем целия път до практическото им изработване и изпълняване на дело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар