Какво показва, че прекалено много хора у нас мислят така? Ако изходим от класическото определение на политиката като „Организацията и управлението на обществото в името на неговото добро”, можем спокойно да кажем, че народът мисли така, защото има пълно недоверие и съмнение към политиците. А това обикновено се получава, защото се смята непрекъснато лъган и подвеждан от тях и защото е очевидно, че те нито могат, нито искат да водят с него диалог за общото добро, а още по-малко да приемат стратегическата му роля на съдник при обсъждането и решаването на подобни обществени въпроси и проблеми. Освен това политиците са толкова самовлюбени и егоцентрични, че явно могат да говорят само едни за други, макар и цялата им енергия да отива само, за да се плюят, чернят, винят и съдят взаимно. Но то съвсем не е случайно, защото така разчитат да скрият от хората незнанието и неумението си в политиката, от една страна, както и надеждата, че ще успеят да злепоставят противниците си пред лицето на народа и така да ги бият на следващите избори, от друга. А това се налага, защото в техните мислене и разбирания властта е основната придобивка в политиката, която беше особено важна през прехода като средството, чрез което се разпределяха собствеността, парите, влиянието във всички области на обществото. И факта, че народът смята целия преход към капитализъм за процес извършен по криминален път само по себе си показва, че скритата им игра на надлъгване в името на кокала всъщност съвсем не е останала скрита, а по-скоро е извадила на показ грешното им мислене и покварата, които характеризират отношенията и делата им. Разбира се крайния цинизъм на политиците у нас не им позволява да си признаят, че играят на надхитряване с народа, но в същото време вярват, че властта им дава преимущество да печелят тази игра без проблеми. Само дето не си дават сметка, че тази вяра е просто израз на самоизмамата им, че са по-надарени и способни от народа в надхитряването, защото както казва немската пословица – „Най-лесно от всички човек може да излъже себе си” – така че те могат да си вярват каквото си поискат, което не означава обаче, че това го прави истина. Именно тази самоизмама ги кара и да мислят, че не са с нищо по-лоши от другите политици, защото не по-лошо от тях могат да ги винят и заклеймяват, сякаш с това се изчерпваха задълженията на политиката.
Защо това е вредно за България? Защото като играят този театър пред хората, те не само не си дават сметка, че не знаят и не могат почти нищо в съвременната политика, но и не могат да развият самокритичното мислене и познание, което би могло да им помогне да постигнат съзнание за незнанието и неумението им и евентуално да ги подтикне към волята да се образоват в името на промените. За съжаление обаче те до такава степен проявяват нетърпимост към критиката, че се впускат да се инатят и отричат грешките и недостатъците си вместо да се стараят да вникват в тях и да ги поправят. А самокритичното мислене им е необходимо и за да могат да подлагат на съмнение и проверка общуването и отношенията в обществото и да разбират, че водят някаква фалшива игра на надхитряване и надлъгване както с опонентите си, така и с гражданите на цялата държава. Да разбират още, че играта на надхитряване всъщност издига лъжата в ролята на критерий в стремежа към общото добро, което е нещо абсурдно по смисъл, същност и по предпоставка, защото към доброто можем да се стремим само на основата на познанието, което постигаме на основата на търсенето и определянето на истината, а не чрез лъжата. Проблемът на надхитряването в името на властта се състои още и в това, че властта става самоцел на политиците до степен, че като я спечелят те не само забравят, че е нужно да се образоват заедно с народа в името на промените, но и решават, че щом веднъж са получили властта, тя вече им дава право да казват на другите какво да мислят и правят и оттам нататък няма нужда да се учат на съвременна политика. При това положение няма как да си дадат сметка, че ако се издигне като правило, играта на надхитряване в крайна сметка постига доброто на един или шепа хора, докато допринася за провала и лошия живот на мнозинството. Разбира се нищо не пречи и тази малка спекулация да не се разглежда като идея за проблемите на обществото ни, а като поредния опит в играта на надхитряване, който не заслужава да му се обръща внимание!
Няма коментари:
Публикуване на коментар