В устата на обикновения българин този виц би могъл да има смисъла на самоусмиване, което да е израз на начална форма на самокритичност, но може и да означава бягство от отговорност и самоизмама, че това е нещо, което важи за другите, но не се отнася за самите нас. Какво означава обаче това твърдение в устата на министър председателя на България?
Като изходим от факта, че това обобщение беше предизвикано от критичен журналистически въпрос, дори и да има основания за съмнения и подозрения в злонамереност, разсъжденията и заключенията би трябвало да са насочени към журналистите и медиите, а не към целия български народ. Но даже срещу журналистите и медиите такъв извод е трудно да се защити, защото в свободното общество медиите носят отговорността да търсят и разкриват истината по всички въпроси и проблеми от обществен интерес, а това може да става само на основата на критичното мислене и критичните въпроси, защото чрез тях се изследва истината. Така че в това твърдение има не само грешни мислене и обобщение, но и нетърпимост към критиката, което е израз на нежеланието на политиците да бъдат подлагани на съмнение и проверка и то блокира естествените процеси на стремеж към истина и познание, а това от своя страна става пречка за обществото да се стреми към общото добро, защото това може да се осъществява само на основата на истината и познанието. Това мислене е грешно и защото е пряка нападка и обвинение срещу народа, който всъщност е най-потърпевш и жертвата на лошия и беден живот, което прави абсурден стремежа да му се внушава вина за това. Още по-абсурдно е това, когато се вземе предвид, че внушаването вина на народа за провала на обществото беше неразделна част от политиката на комунизма и се правеше с цел хората да бъдат потискани и правени по-лесни за манипулиране, контролиране, управляване. Така се оказва, че докато се надпреварват да се правят едни от други по-големи жертви на комунизма, съзнателно или не, политиците у нас повтарят и използват неговите грешни мислене и поведение при организацията и управлението на обществото. Такова мислене обаче не само е грешно, но и показва неразбирането на политиката на свободата и демокрацията, защото в нейната теория и практика народът е силата, съдника, господаря, съюзника, без който не може и когато тръгват да го винят и съдят, политиците явно не разбират, че режат клона, на който са седнали. Освен това политиката е работата и стремежа към народното добро, което не се знае по предпоставка и затова е нужно, от една страна, то да бъде непрекъснато търсено и определяно, а от друга страна, да бъде обяснявано на хората, за да може те да бъдат убеждавани в нуждата и ползата от него, както и да бъдат печелени доверието и подкрепата им за неговото постигане на дело. Ако добавим към това и факта, че народа е доведен до състояние на пълно недоверие и съмнение спрямо политиците, да му се внушава чувство на вина, за да бъде по-лесно управляван е може би най-лошото от всички възможни решения. Друг проблем, който произтича от виненето и съденето на народа е, че така се създава лош дух на общуване и отношения с него, който не само не може да допринася за промяната към добро, но и още повече влошава и обрича на провал общите усилия и работа, защото всъщност е дух на неприязън и презрение към него. Освен това в случая става дума за злоупотреба с власт, защото тя се използва за внушаване на страх, вина, чувство на подчинение от позиция на силата, а не за да се служи всеотдайно и жертвоготовно на народа и като му се дава положителен пример, да бъде привличан, насърчаван, вдъхновяван да участва и допринася за общото добро. И явно не се разбира, че да се дава положителен пример означава да се допринася за поправяне на грешките и недостатъците, за решаване на проблемите, за измисляне и осъществяване на промените. Това е неразбиране на политиката и защото, ако е вярно, тогава хората с най-голямата отговорност носят и най-голяма вина за лошото в обществото и нямат моралното право да винят и съдят тези, които носят най-малка отговорност. Още повече, че ако го правят, те ще винят самите себе си без да го съзнават, което само подчертава смисъла на мисълта на Гьоте, че „Няма право да съди другите, този, който не се е научил да съди самия себе си”. А ако не е вярно, тогава те допускат голяма несправедливост спрямо народа и рискуват да предизвикат гнева му, както и последиците от това.
Българите обаче явно са доста толерантни, щедри и добронамерени, след като още не са отнели властта на хората, които нямат друго въображение освен да им строят пътища, които да ги водят към ада. В много европейски страни за подобни думи и отношение управляващите биха били вече неразделна част от миналото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар