Това е идеята самоизмама на самите медии, но не си струва да говорим за причините, защото те обикновено идват от миналото, а оттам идва и пълната безотговорност за тях. Разбира се това не означава, че не трябва да говорим за отговорността на медиите днес, особено когато те претендират, че формират общественото мнение, а и са театър на събитията в обществото. Основна част от техните отговорности е да отварят диалога и да развиват качествено критично мислене, за да могат да подлагат на съмнение, проверка, преценка мислите и делата на властите в държавата и така да служат за коректив на властта и за гарант на правата на гражданите, както и да допринасят за общото добро. Какво става обаче у нас на дело? Обладани от манията да се учат на принципите на пазарната икономика и да правят пари за себе си, те се стремят да ни информират за политическия живот, тоест да ни информират какво мислят и правят политиците, които обаче, независимо дали си дават сметка или не, не разбират каква точно им е работата, защото не само не могат да говорят за общото добро и да увличат гражданите в стремежа към него, но и не престават да се винят и съдят за лошия и беден живот. Така и медиите и политиците стават част от някаква игра на надхитряване, която се надяват да спечелят и да се докарат като по-добри от другите пред народа, независимо че народът очаква от тях да измислят и постигат промени, които да подобряват живота му. Като се добави към това еднаквата нетърпимост и на медиите и на политиците към критиката от страна на хората, можем да кажем, че те не само не могат да развиват качествено критично мислене, но и даже му пречат и го провалят. Тази игра на надхитряване за доверието и подкрепата на народа обаче не може да попречи с нищо на пълното недоверие и съмнението на народа към елитите. Към тези елити спадат и медиите и вместо недоверието да започне да пробужда в тях самокритично мислене, което да им помага да се поправят, те правят точно обратното, още по-категорично прехвърлят отговорността за обществените проблеми на гърба на самия народ и то бих казал с подобаваща доза презрение и неприязън. Така вместо да отварят диалога в обществото към грешките, недостатъците, проблемите, за да можем да измисляме поправки, решения, промени, те го затварят в собственото си мислене, изпълнено с нетърпимост към критиката, като по този начин не само дават лош пример на всички останали, но и пречат и вредят на развитието на качественото критично мислене. А като добавим към това и факта, че лошото се продава и им носи парички, те просто се задоволяват да оставят сцената на глупостта и некадърността на политиците да се плюят и чернят, пък какво от това, че се получава някакъв театър на абсурда. От друга страна, поуките, поправките, решенията, промените се обявяват за усукано общо мислене, което е лишено от смисъл, защото не помага с нищо на манията за взаимни нападки на всички за всичко. При това положение медиите се оказва, че не само не формират полезно обществено мнение, но и стават символ на невежеството и некадърността на цялото общество да поправя грешките си, да решава проблемите си и да постига промени от лошо към добро. Така че те стават неразделна част от процеса на повтаряне на грешките, на множене и задълбочаване на проблемите, тоест на липсата на самокритичност, която единствено може да помогне в случая. Защото без самокритичност и самопознание медиите започват да повтарят грешните мнения, идеи, обяснения или просто повтарят грешките си, което е същността и смисъла на глупостта. Затова след като паднат завесите на представлението, оберат овациите и напълнят касите, пак ще трябва да се замислят и да стигнат един ден до разсъжденията за нуждата от самокритичността, която им липсва, защото само чрез нея ще могат да подложат на съмнение, проверка, преценка мисленето и поведението си. Само тогава ще могат да се усъмнят и да разберат някога, че мнението, което се опитват и вярват, че могат да формират, е неразделна част от глупостта на обществото, която ни пречи, вреди и ни тласка към провал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар