Защо мълчанието е мъдростта на глупака?

Ако приемем, че глупостта е в повтарянето на грешките, а мъдростта е здравия разум и общоприетото разбиране за общо добро, тогава би трябвало да приемем, че глупакът има грешно разбиране за това какво е доброто, както в единичния, така и в общия случай. Факта, че той избира да си замълчи, му дава възможност не само да премълчи грешното си разбиране, но даже и да скрие глупостта си. И тъй като по принцип мълчим когато говорим и общуваме с другите, това означава, че мълчанието може да помогне въздържането от думи да продължи във въздържането от дела, което в крайна сметка да свърши с недопускане на грешки на дело. Впоследствие това може да събуди въпроси, съмнения, проверки и това да доведе до прозиране на грешките, което с времето да ни помага да се учим да се спасяваме от тяхното допускане, тоест да се освобождаваме от самата глупост.

Ние изглежда имаме вътрешната нагласа да се заблуждаваме, че човек е или глупак или не е. Може би така си създаваме възможност по-лесно да се самозалъгваме, че глупостта е нещо, което не се отнася до нас. Ако изходим обаче от определението на глупостта като повтаряне на грешките, тогава става ясно, че всеки човек може да стане глупак, когато повтори даже само една грешка. От тази гледна точка ако човек замълчи и изчака малко точно преди да се хвърли с рогата напред и да повтори грешката си, той може да прояви търпение и да спечели време, докато му се появят съмнения и да се опита да провери дали наистина не допуска грешка, да си помогне да я открие и така да се предпази да не я допуска въобще. Развиването на тези знания и умения всъщност е свързано с механизма да се предпазваме не само от глупостта, но и да се учим да не се самопоставяме в положение сами да си пречим и вредим. Всъщност ако приемем, че мълчанието е наистина мъдростта на глупака, тогава можем да приемем, че, съзнателно или не, той проявява не толкова любов към мъдростта, колкото някаква форма на относителна мъдрост, което идва да подскаже, че не само човек не е глупак по предпоставка, но и че ставайки глупак поради повтаряне на грешки не означава, че не може да се освобождава от глупостта си и даже да се учи постепенно да става философ.

Лъвът извикал овцата, за да я пита дали мирише дъха му. Тя казала да и той й отхапал главата за това, че казала истината. След това повикал вълка и му задал същия въпрос. Вълкът казал не, а лъвът го разкъсал на парчета, за това, че бил ласкател. Накрая той повикал лисицата и й задал още един път същия въпрос. Лисицата отговорила, че имала лоша настинка и затова не можела да помирише.

Поуката от баснята на Езоп е, че мъдрият не казва нищо в опасни времена. Е, тук става дума за другата пословица, че мъдростта е злато, но явно тя се отнася повече за това как може човек да спаси кожата си, когато е застрашен живота му, условия, които бяха типични за средата на тиранията, чието наследство е навсякъде около нас независимо дали ни се иска да го видим или не. Но за условията на свобода бихме могли да кажем, че мълчанието е злато, защото мълчанието е мъдростта на глупака.