Защо философията няма смисъл и стойност в България?

Защото явно не сме се научили да й придаваме смисъл и стойност, а и по всичко личи, че няма философи, които да се опитват да го правят. По-голямата част от тях всъщност са все още посветени да защитават наследството на философията-идеология, която провали обществото вместо да защитават и работят за доброто на България. И тъй като смяната на обществената система е свързана с коренната промяна на философията на мислене и поведение, възниква нуждата от хора и мислене, които да помагат на страната да правят прехода към европейската философска традиция. В общественото пространство не се виждат обаче нито философите, нито мисленето, които да се стремят да обясняват защо любовта към мъдростта е пряко свързана със знанията и уменията да се допринася за общото добро. Да се прави връзката между ценностите на древногръцката философия като приятелството, патриотизма и самокритичното мислене, които са сложили основата на европейската политическа и обществена култура, през Модерната философия и нейното „Мисля, значи съществувам”, която е предизвикала цялостното подлагане на съмнение, проверка и преценка на научното и общественото познание и се стигне до съвременното общество на свободата и демокрацията. Като в случая ни е нужна равносметката, че ние почти не сме участвали в тази традиция и че последните десетилетия са се постарали по-скоро да я прегазят и унищожат, което прави промените и прехода днес толкова трудни и невъобразими. Може да се каже дори, че последните 65 години са създали традиция на вярата в манипулирането и насилването на обществото, което също пречи да се прави прехода към свободата, свободомислието и толерантността към критичното мислене, като важни и необходими ценности. Освен това философията и философите не могат още да се освобождават от старата си роля да служат за занаятчийска работилница на политическата, идеологическата и партийната демагогия. Пречка за философията да добива смисъл и стойност също е ширещото се политическо невежество, което не само не се опитва да се учи от европейката философска традиция, но и бърза да я обявява за празнодумство и губене на време. Така че, когато хората, които имат пряка връзка с философията, тоест с мисленето, измислянето, етиката, политиката, общото добро, не се вълнуват и интересуват от нея и не само не се възползват от нея, а по-скоро я отричат и отхвърлят като средство за образование за промените, тогава е ясно, че философията няма смисъл и стойност.

Според мен по нищо не личи, че принадлежим към европейската философска традиция и надали ще се приближим повече до нея само като преписваме 80000-те страници от нормативни актове, които се изискват за правното ни хармонизиране, защото тези страници са плод на 2500 години обществена, политическа и философска традиция, която не се догонва нито с преписване, нито само с фалшива воля за промяна, за която единствено ни стигат силите. Всъщност по-голяма полза за обществото би имало ако философите развият разбирането защо удивлението е началото на философията, както в Древна Гърция, така и в съвременна България, за да ни помогне да разберем собственото си незнание, с надеждата да развием след това самокритичност и воля за самопознание, които да ни убеждават, че това е важно, полезно, необходимо, за да си обясняваме грешките, недостатъците, проблемите и да се справяме с тях в името на прехода и промените.