Обществена самоизмама е да се живее с идеализиране на
миналото, особено когато то е довело до пълния провал на обществото. И колкото
повече хората се подвеждат в тази посока, толкова по-силно става чувството за безпътица
и липса на перспектива за бъдещето. В този случай спасението не е в още повече
самоизмама, а в самокритичността, която единствено може да ни помага да се
освобождаваме от самоизмамата.
Откъде се раждат здравия разум и общоприетата мъдрост на
една нация? От дългото съвместно съжителство в условията на свобода,
свободомислие и демокрация, което да доведе до съгласие и единодействие и от това да се създават общите стандарти, обичаи, традиции, а впоследствие и законите, принципите и правилата, за които сме убедени, че са полезни и служат на обществените интереси и добро. Затова не
трябва да се учудваме, че когато не ценим свободата и свободомислието, няма да
сме способни да раждаме здрав разум и общоприета мъдрост, а оттам няма да имаме
и основата за днешния и успешния съвместен живот.
Не можем да се освобождаваме от обществената среда на рогачите и мижитурките чрез самоизмамата, че някога не е било така, защото освобождаването чрез промяната означава да можем да скъсваме из основи с лошото на момента, което обикновено е лошото наследство от миналото и да можем да измисляме и постигаме наново идеите и решенията на промяната.
С логиката можем да осмисляме смисъла, който придават другите, но не можем да създаваме свой собствен смисъл. Но ако не можем да придаваме сами смисъл на нещата, тогава не е сигурно, че ще можем да осмисляме успешно и смисъла, който придават другите, защото мисленето се нуждае от два полюса за съпоставка и сравнение, като първият е функция на смисъла, който придават другите, а вторият е функция на смисъла, който сме способни да придаваме ние самите. Така че освен от логиката се нуждаем и от проникновението, което да ни помага да търсим по-успешно смисъла на нещата от живота и света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар